Владетелят (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част II)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
— Искате ли чай?
Очите й му казаха, че продължава да се тревожи. Това беше напълно разбираемо.
— Благодаря, с удоволствие.
Седнаха един срещу друг, разделяше ги ниска масичка от ебонитово дърво. Обсипана с фина дърворезба, тя беше прекалено елегантна за такова скромно жилище. Камисака умееше да поднася чай. Заедно с ароматната течност предложи оризови сладкиши и „тофу“.
— Ще ми простите ли, ако ви задам няколко прями въпроса? — попита той.
— Сам ще прецените дали ще ви простя, или не, Мейрък-сан.
Този отговор му даде необходимата пауза. Винаги трябва да преценяваш качествата на опонента си, учеше го Фо Саан. И не забравяй, че подцениш ли го в началото, никога няма да поправиш допуснатата грешка.
Но Джейк беше много далеч от мисълта да подценява Камисака. Макар и млада, тя вече успя да му покаже умствените си качества. Душата му се изпълни с неволно уважение към нея, а и към Ничиреншу. Защото в крайна сметка тя беше неговото момиче.
— Кога за последен път се видяхте с Ничиреншу? — започна той.
— Според мен първо трябва да ми обясните причината за такъв прям въпрос — усмихна се тя.
— У Ничиреншу има една вещ, която ми принадлежи. Късче кехлибар, оформено като задната лапа на тигър. Взел го е от съпругата ми, която почина…
— О, съжалявам! Наскоро ли почина?
— Миналата седмица — отвърна Джейк и неволно започна да пресмята. Колко дни изминаха оттогава, по дяволите? Какво ми става? — Тя е била с Ничиреншу… — механично отбеляза болката в очите на момичето и изведнъж си даде сметка, че я беше причинил напълно умишлено. Засрами се от себе си. Защо си отмъщава на това чисто създание? Какво общо има то с неговите гняв и мъка?
— Сега разбирам защо изглеждате толкова изтощен — изненада го отново тя. — Бузите ви са хлътнали, под очите ви има торбички. Като ви видях на прага, имах чувството, че сте маратонец на края на силите си…
Колко елегантно, въздъхна в себе си Джейк и усети как бузите му пламват. Това момиче притежава не само пъргав ум, но и изтънчено възпитание.
— Наистина съм уморен — чу се да казва той, а гласът му прозвуча така, сякаш идваше от далечния край на тесен тунел. — А в моя бизнес това е сериозна предпоставка за злополука.
— Значи бизнесът ви е лош — отвърна тя и допълни малките чашки. — Имах чичо с подобен бизнес на вашия… Много го обичах. Отрупваше ме с подаръци, беше в състояние да разсее и най-мрачното настроение. Но умря, при това съвсем внезапно. От преумора, обясни баща ми, когато го попитах защо чичо Тейсо престана да идва у дома… — очите й станаха топли и изпълнени със съчувствие. — Не бих искала това да се случи и е вас…
— Е, какво толкова? — промърмори той, изпълнен с необяснимо самосъжаление. — Вие дори не ме познавате…
Камисака седеше напълно неподвижно и това още веднъж подчерта безупречните й маниери.
— Според мен животът ви е накарал да свикнете с емоциите — тихо промълви тя. — И това е тъжно. Нима толкова малко вярвате в човечността, че подозирате в лъжа всекиго и всякога?
Думите й бяха лишени от агресивна острота, прозвучаха тихо, мелодично и някак успокоително. И именно затова Джейк се замисли над тях. Даде си сметка, че е права, че той наистина живее сред паяжината на постоянни лъжи. И този начин на живот беше принудил сърцето му да закоравее. С тръпка на ужас проумя, че от доста време насам не е в състояние да прави разлика между истина и измислица. После разбра и нещо друго — клокочещият в душата му гняв е предизвикан от красотата и топлината на тази жена. Жената на Ничиреншу…
А Мариана — неговата жена, е студена като лед. И безвъзвратно загубена…
— Аз не бих… — замълча, изпитал затруднение да изрази чувствата, които го вълнуваха. — Признавам, че сте съвсем различна от това, което очаквах да видя…
— А какво очаквахте? — усмихна се тя. — Може би да ви забия нож в гърба?
Той замълча и това беше достатъчно признание за правотата на думите й.
— В душата ви се таи насилие.
— В душата на Ничиреншу също — тръсна глава Джейк.
Пазарлъкът започна.
— Не твърдя, че го разбирам изцяло, нито пък, че съм напълно доволна от нашите отношения — въздъхна тя. — Но той е самурай, един истински анахронизъм… Би се чувствал далеч по-добре в света на миналото… Затова му прощавам всичко.
— Дори убийствата?
— Аз изповядвам будизма и не мога да толерирам отнемането на човешки живот — погледна го право в очите Камисака. — Но съм достатъчно гъвкава, за да зная отговора на подобен въпрос и да се примиря с него.