Безкрайни тайни
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лора Манова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Безкрайни тайни». Краткое содержание книги:
— Децата ми обичат да си слагат кетчуп върху спанака. Донякъде това ястие има същия вкус.
Харди отхапа, сдъвка и възхитено разтърси глава.
— Тази жена е гении! — Отряза си по-голямо парче. — И така — обърна се към Фиск, след като преглътна, — за какво става въпрос?
— За сестра ми — отвърна Харлан. — Всъщност за моята малка сестра. Сега фамилията й е Таунсхенд. Има нужда от адвокат и аз се сетих за теб, ако проявиш интерес.
— Разбира се — потвърди Харди, — стига да не се касае за развод. Не се занимавам с бракоразводни дела.
— Не те обвинявам — отбеляза Фиск. — Не става въпрос за това. Тя притежава „Бей Бийнс Уест“, кафене, намиращо се на „Хейт“. Знаеш ли го?
— Със сигурност съм минавал покрай него.
След което една мисъл премина през съзнанието му и той насочи пръст към събеседника си:
— Не застреляха ли някого там през уикенда? Управителят?
— Точно така. Дилън Воглър.
— Да не би да е заподозряна?
Фиск притежаваше дълбок смях, състоящ се от два тона, който прозвуча сега.
— Не, не, няма начин. Само да я видиш — малка госпожичка от „Младшата лига“, майка на две дечица, най-сладките същества, които можеш да си представиш. Въпросът е, че вчера са я посетили от „Убийства“, всъщност в малкия свят на този отдел е бил Даръл и новият му партньор. Жена.
— Дебра Скиф.
— Щом казваш. Както и да е. Дошли са и са разговаряли с нея, а след като са си тръгнали, тя ми звънна и каза, че вероятно би трябвало да си наеме адвокат, ако отново й се наложи да разговаря с полицията.
— Обичам хората, които разсъждават като нея. И не бърка.
— Това й казах и аз. Необходимо е да си предпазлив, макар че в нейния случай, познавайки я, по-скоро греши.
— Тя спомена ли ти за какво са разговаряли?
Фиск въздъхна.
— На мен ми звучи много общо. Мъжът е застрелян пред нейното кафене, така че е нормално да разговарят с нея, нали така? Но се е оказало, че Дилън е продавал дрога в заведението. Тя смята, че тъй като е собственик, това би могло да и навлече неприятности.
— Може и да е права. Какъв вид дрога?
— Мисля, че само трева.
— Какво количество трева?
— Не знам. Има ли значение?
— Би имало, ако го е използвал като голям склад за разпространение.
— Не смятам. То е обикновено кафене. Но ако кажем, че е?
— Какво?
— Голям склад за разпространение или нещо подобно?
Харди го фиксира с предпазлив поглед.
— Има ли нещо, което знаеш и не ми казваш?
— Не, не. Просто за да съм информиран, ако Мая попита. Ами ако този Дилън е пренасял големи количества? Как би могло да се отрази това на Мая като собственик?
— Не съм сигурен — отвърна Харди. — Трябва да проверя. Ако импровизирам, вероятно няма да има проблем, стига да успее да докаже, че не е знаела нищо за това. Но на собственици, живеещи в скапани квартали — имам предвид, в които се продава дрога във всеки втори апартамент, — обикновено им конфискуват цялото имущество.
Думата стресна Харлан.
— Конфискуват! Имаш предвид цялата сграда?
Харди изправи дланта си, за да го успокои.
— Понякога, но това се отнася за лоши момчета, които са затънали в бизнеса с двата крака. Ако се намесят федералните, могат да й отнемат цялото имущество.
Харди знаеше, че дори и прокуратурата може да запорира имуществото й, не че биха го направили в тази ситуация. Взе още една хапка от специалитета. Продължи:
— Но, както отбелязах, това е за ситуациите, при които разполагат с жив дистрибутор, когото желаят да дразнят. А това не е ситуация, подобна на тази, в която се намира сестра ти.
— Никак даже, Диз. Сигурен съм, че едва ли е знаела нещо, по-скоро нищо не е знаела. Съпругът й е Джоуел Таунсхенд, който притежава „Имоти Таунсхенд“, само миналата година е изкарал около два милиона. Вярвай ми — не се нуждаеш от повече пари!
— Вече ги мразя!
— Аз също. Както и да е. Виж, полицаите са я изненадали и са я поизнервили. Знаеш как се чувства човек в подобна ситуация. Така че, имаш ли нещо против да се заемеш с нея?
Харди отговори на Харлан, че няма нужда да го обсъждат, след което леко се намръщи:
— Жалко е, че въобще е говорила с тях. Това си мисля. Знаеш ли колко време са прекарали при нея Даръл и Дебра?