Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
Той отиде в офиса и се върна с огромна книга, която сложи на масата. После започна да разгръща страниците, разкривайки поредица от рисунки, които на Боулър се сториха странни и често бяха оцветени в живи, бликащи от енергия цветове.
— Трябваше да се науча да разчитам келтското писмо, за едно мое проучване — обясни той. — И това ми даде възможност да се запозная с широката гама от украсени инициали, които това писмо използва. И точно за това ми напомни рисунката от Диалога… А, да ето, вижте. На Диалога тя, разбира се, не е цветна и е много опростена, но в основата си те имат много общи неща.
— Прав си — каза Рай. — Очевидно е… След като ни го посочи, става ясно.
— Да — каза Хат. — Очевидно. И какво представлява в такъв случай?
— Това са буквите І N P. Специално тази илюстрация е взета от един ирландски ръкопис от осми век и представлява встъпителните редове към Евангелието от Йоана. In principio erat verbum et verbum erat apud deum et deus erat verbum. Всички букви от това изречение са се изсипали в тази малка купчинка под буквата Р.
— И какво означават… точно? — попита Хат, добавяйки последната дума, за да накара останалите да си помислят, че това е някаква незначителна подробност, той вече грубо си е превел значението и иска просто да го уточни.
— В началото бе словото и словото бе у Бог и Бог бе словото или по-точно словото бе Бог, както е прието в официалната версия. Интересен начин човек да се представи, не мислите ли? Слова, слова, слова, тоест думи, думи, думи и изобщо голяма любов към думите.
— О, да — каза Рай, вземайки пликчето от Хат и местейки съсредоточен поглед от цветната илюстрация към чернобялата рисунка. — Но може би означава нещо друго. Както и думите.
— За това също ми мина през ума. Има явна илюстративна насоченост. Това може да се приеме за извития мост с нещастника от „Автомобилна асоциация“ във водата…
— И тук има птица, макар и да не прилича много на фазан… а тези неща тук с рогата, крави ли са или какво?
Хат, чувствайки се отритнат, взе прозрачния плик от ръцете й и каза:
— Дайте първо да разберем дали има престъпление, преди да сме тръгнали да търсим нишки. И ако има, не се безпокойте, ще го тикнем тоя любител на думите зад решетките за нула време. Жалко, че „Алкатрас“ е вече затворен.
— Алкатрас? — възкликнаха и двамата озадачено в един глас.
— Да, това може да се окаже Уърдман7 от „Алкатрас“.
Двамата го гледаха без да разбират и думичка.
Той продължи:
— Това беше кино… по телевизията го даваха завчера… един тип, Бърт Ланкастър го играеше, беше убил някого и го бяха затворили…
— О, да, спомням си филма — каза Дий. — Да, да, Уърдман. Много забавно, господин Боулър.
И отново това не беше удар, но Хат го усети като такъв.
— Ами… благодаря за помощта, ще го имаме предвид — каза той, опитвайки се отново да застане на висотата на професията си.
— За нас бе удоволствие — каза Дий. — Е, време е пак да се потапяме.
Той седна на масата, взе поредното писмо от конкурса и се вдълбочи в четене. Рай последва примера му. Боулър остана прав, бавно смалявайки се от нахакано ченге в бъдещ ухажор.
„Има много начини да нанесеш смразяващ удар и без помощта на пиперливи думи“, помисли си развеселена Рай.
Дий вдигна поглед и каза:
— Извинете, господин Боулър, има ли още нещо?
— Просто бях попитал нещо Рай… госпожица Помона.
— Нещо за… Уърдман?
Хат поклати глава.
— О, значи някаква библиотечна справка. Относно вашите орнитологически проучвания, без съмнение. Рай, можеш ли да му помогнеш?
— Не веднага — отвърна Рай. — Това е нещо, за което трябва да си помисля, господин Боулър…
— Хат — каза той.
— Моля?
— Приятелите ми ме наричат Хат.
— Колко парономично от тяхна страна — каза тя, хвърляйки поглед към Дий, който се усмихна и промърмори:
— Човек би казал дори парономанско.
— Да, да, какво има толкова — каза Хат с острота, предизвикана явно от тази размяна на неща, които според него бяха предназначени за подигравка.
— Вижте какво — каза Рай. — Нека си помисля малко. Може би ще разговаряме отново, когато се върнете да ни кажете какво сте открили по Диалозите и изобщо открили ли сте нещо. Това устройва ли ви, господин Боулър? Хат?
Той смръщи вежди за миг, после по лицето му се разля усмивка.
7
Уърдман (англ.) — Човек Дума. — Б.пр.