Уравнения на живота

- Контактът с вас беше удоволствие за мен.

Петрович преметна чантата си на рамо и Сран ги изпрати до изхода, чак до стъпалата на мазето, които извеждаха нагоре към улицата, за да се убеди, че полицаят няма да успее да загледа с какво точно се занимават някои от клиентите в заведението.

Вратата се затръшна решително зад тях.

- Познаваш го, а ? - каза Петрович, докато ушите му привикваха към силния шум, нахлул отгоре.

- Познавам всички - каза Чейн и бръкна под якето си. Потупа кобура при мишницата си и го разкопча. - Хайде да приключваме възможно най-незабележимо, а

- Мислех, че вече си говорил с когото трябва.

- Говорих. Ти не си единственият, за чиято глава е обявена награда. - Чейн тръгна пръв нагоре по стълбите, после си проправи път с лакти в потока от пешеходци.

Петрович почти го настъпваше по петите, за да не го изгуби.

Стигнаха до пешеходната пътека и при следващата зелена светлина пресякоха до сграда отсреща, която клечеше самотна, заобиколена от всички страни с улици. Въоръжени полицаи - не платена охрана, а истински - пазеха входа. Те бяха високи и широкоплещести в бронежилетките си и съвсем анонимни зад визьорите си за прицелване. Единият проследи с поглед Петрович, който вървеше след Чейн, и Петрович видя отражението си в огънатата маска на лицето му.

Той изобщо вече нямаше невинния си ангелски вид от тази сутрин.

Трябваше да си впише името на рецепцията. Служителят зад бронираното стъкло беше чевръст и делови, обаче Петрович изпита пристъп на страх, когато оптичният скенер беше притиснат към очната му ябълка.

Самоличността му издържа теста и му беше издадена гривничка почти като онази, която беше носил в болницата.

- Смята се за нарушение, ако не я носиш, докато си в сградата - каза служителят, докато наблюдаваше как Петрович си я закопчава на китката. - Нарушение в смисъл на пет години и десет хиляди евро глоба.

- Само ? - каза Петрович.

- Може да решим да те разстреляме. - Измести очи от Петрович и се обърна към Чейн. -Взимай си го.

- Ти си идиот без чувство за хумор, Джордж. Остави момчето на мира - Чейн хвана Петрович за лакътя и го дръпна към асансьорите. - Няма нищо друго в тази чанта, за което трябва да знам, нали ?

- Освен дупката, през която някой се опита да ми пробие нова жопа, не.

Докато чакаха, Чейн огледа щетите:

- С каквой

- С кевларен нож. И то след като бяхме минали проверката за сигурност на всичкото отгоре.

- Плексиглас. Широко разпространено тайно оръжие в момента. (Вратите на асансьора се отвориха с трясък.) Качвай се и ще си поговорим.

Петрович и Чейн взеха асансьора до седмия етаж и минаха по коридора до врата с табелка „ДП X. Чейн SCD6“. Петрович не видя жива душа през цялото време. Мястото беше като призрачен кораб, който се носеше в сърцето на Метрозоната.

Въпреки безпокойството си той се стовари с благодарност върху кожен фотьойл срещу бюрото на Чейн и наблюдава, без да коментира, докато детективът се занимаваше с ритуала на домакина да направи истинско кафе.