Престъпен експеримент

Ричард и детективите пристигнаха, докато тя говореше. Мълчаливо се настаниха на останалите три сгъваеми стола.

Скот слушаше и потропваше с молив по бюрото си. После се обърна към детективите.

— А вие какво ми носите?

Фил Кънингам извади бележника си.

— Това място не е било вила за меден месец. Семейство Луис са ходили на няколко съседски събирания. — Той хвърли поглед към Кейти. — Сестра ти явно се е опитвала да ги приобщи. Всички са харесвали Крис Луис, смятали са Ванджи за досадна, явно го е ревнувала непрекъснато. Липса на всякакъв интерес към каквито и да било дейности на общността. На събирания винаги се държала за него и ужасно се разстройвала, ако разговарял с друга жена повече от пет минути. Той бил много търпелив с нея. Една от съседките сподели как след едно такова събиране мъжът й казал, че ако той бил женен за Ванджи, щял да я убие с голи ръце. А след като забременяла, вече станала наистина непоносима. През цялото време говорела само за бебето.

Чарли беше отворил собствения си бележник.

— Потърсиха я от акушеро-гинекологичния кабинет, за да й насрочат консултация. Казах, че утре ще отидем в болницата, за да разговаряме с нейния лекар.

Ричард заговори тихо:

— Има няколко въпроса относно състоянието на Ванджи Луис, които бих искал да задам на този неин лекар.

Скот го погледна.

— Свърши ли с аутопсията?

— Да. Смъртта без всякакво съмнение е причинена от цианкалий. Починала е моментално. Устата и гърлото бяха силно изгорени. Което води до критичната точка.

Върху кантонерката имаше кана с вода и няколко картонени чаши. Ричард стана, отиде дотам и наля солидно количество в една от чашите.

— Добре — каза той, — да речем, че това е пълно с разтворен цианкалий. Смятам да се самоубия. Поемам голяма глътка. — Той бързо преглътна. Чашата все още бе наполовина пълна. Останалите го наблюдаваха напрегнато. Той вдигна картонената чаша. — По моя преценка Ванджи Луис трябва да е изпила поне стотината грама, които аз погълнах току-що, за да има това количество цианкалий, което установихме в кръвта й. До тук добре. Но възниква един проблем. Отвън устните, брадичката и дори шията й са изгорени. Единственият начин, по който би могло да се случи, е тя да е изплюла част от течността… при това доста голяма част от нея. Но ако е погълнала толкова, колкото споменахме, на една глътка, това означава, че устата й е била празна. Тогава какво е направила — поела е следваща глътка и след това е изплюла течността? Изключено. Реакцията е мигновена.

— Не може ли да е погълнала само половината от количеството, което е било в устата й, а останалото да е изплюла? — попита Скот.

Ричард сви рамене.

— Имаше твърде много и в кръвта, и по лицето си, за да предположим, че дозата е била по-малка. Въпреки това количеството върху завивката беше нищожно, а на дъното на чашата имаше само няколко капки. Тъй че, ако е държала пълна чаша, първо трябва да е разляла част от течността върху устните и брадичката си, а после да е изпила останалото. Не е изключено да е било точно така, но аз лично не вярвам. Другият проблем е обувката на крака й.