Диамантите на Рурк

После счупи още една фотография. Нол не помръдна. Не можеше да я понася, но полагаше усилия да стои и да гледа. Не знаеше защо изобщо му пукаше, но беше така. Кейтлин запрати още един портрет към прозореца и стъклото се разтроши на парчета. На Нол звукът му се стори силен и безкраен — експлозия от стъкълца, които летяха и дрънчаха, докато се сипеха наоколо.

— Хайде — рече Нол, напрегнат и ядосан. — Време е да тръгваме.

— Но ние едва сега започваме — възрази Хейс.

— Дори още не съм загряла — добави Кейтлин.

Нол не отговори. Той взе инструментите и двата чувала със сребро и се отправи към задната врата, като се провикна от коридора:

— Взимам микробуса. Ще ви чакам отзад. Не забравяйте порцелана ми. Щом искате килима, донесете и него.

— Не бъди такъв мухльо — рече Кейтлин. — Току-що дойдохме тук.

— Побързайте, защото иначе ще се връщате пеша.

Нол забрави, че трябва да действа тихо и тръшна вратата след себе си — толкова беше ядосан. Вбеси се още повече, че бе допуснал Кейтлин да го изкара от равновесие. Остави чувала със среброто зад високата ограда, до портата, излезе на тротоара и бързо закрачи към микробуса.

Качи се вътре и сложи парите под седалката. Това предизвика у него лека тръпка на възбуда и го развълнува. Сетне вкара микробуса зад вилата. Там нямаше никой.

Остави мотора включен. Излезе от колата и чу, че в къщата Кейтлин се смее и пищи. До оградата бяха само чувалите със среброто. Нищо друго. Нол не искаше да оставя микробуса да се вижда, но нямаше друг избор. Влезе в кухнята. Навсякъде беше разсипана храна. На пода имаше счупени буркани. Всичко беше омазано с горчица и доматен сос. По подметките му полепна брашно. Той влезе в хола и изкрещя:

— По дяволите! Какво правите?

Долови мириса на прясна боя. В следващия миг яркият цвят го заслепи. Върху бежовия килим течеше жълта боя. Стените и таванът бяха оплескани с тъмносиньо, а брокатената тапицерия на дивана и креслата — в червено. Кейтлин стоеше в средата на стаята и държеше кутия с боя, а до краката й се търкаляха четири празни.

— Пребоядисвам — осведоми го тя и хвърли кутията.

Във въздуха се изви бял водопад, които се изсипа върху пианото.

— По дяволите! — възкликна Нол.

— Аз откачих! — извика тя. — А ти, сладурче, и ти ли откачи?

— Да — отговори Хейс.

Той стоеше до нея. Отвори още една кутия с боя и я подаде.

— Тръгваме — каза Нол.

— Чакай, Ралф — рече Кейтлин и метна кутията.

По ловната сцена се разплискаха дебели петна с цвят на слонова кост и Кейтлин изписка.

Хейс запрати синята боя върху масата в трапезарията.

— Вие сте жалки — каза Нол и взе кутиите с английския порцелан и фигурките. — Изнасям това, връщам се за останалото и изчезвам оттук.

— Само да си посмял, Ралф — каза Кейтлин.

Нол вдигна кутиите и тръгна.