Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— Горе, на тавана.
Поведе ги по тясното стълбище и се спря на малка площадка на междинния етаж. Беше пълно с жълти следствени триъгълници и огромни петна засъхнала кръв. Габриел хвърли поглед към Киара. Лицето й остана безизразно.
— Ето тук бе открит трупът на Лидел — обясни Харкнес. — Ателието е на горния етаж.
Инспекторът прекрачи внимателно следствените триъгълници и се заизкачва нагоре по стъпалата. Габриел влезе последен в ателието и търпеливо изчака Харкнес да включи халогенните работни лампи. Острата им бяла светлина му беше позната до болка, както и всички останали предмети из помещението. С някои дребни изключения, Габриел даже можеше да сбърка това ателие със собственото си. В средата на стаята имаше изправен триножник с фотоапарат „Никон“, насочен към опразнен статив. Вдясно от статива се виждаше масичка на колелца, отрупана с разтворители, бои и четки със самуров косъм номер 7 на „Уинсър и Нютън“. Номер 7 бяха любимите четки на Умберто Конти. Той обичаше да казва, че опитният реставратор е способен на абсолютно всичко, стига да държи в ръка номер 7.
Габриел вдигна едно от шишенцата с боя — беше ализарин оранжево, произвеждано някога от имперската химическа индустрия на Великобритания, а днес почти невъзможно да се намери. Примесено с прозрачно черно, то създаваше неповторим и великолепен блясък. Самият Габриел вече почти бе изчерпал личните си запаси от него. На реставратора в него му се прииска небрежно да пъхне това шишенце в джоба си. Вместо това обаче, той го постави обратно на масичката и огледа пода на ателието. Имаше поставени няколко следствени триъгълника.
— Открихме натрошено стъкло тук, както и два малки памучни тампона. Също така намерихме следи от някаква химична смес. В лабораторията все още се мъчат да определят каква е.
— Кажете на лаборантите си, че сместа е от ацетон, метил-прокситол и минерален спирт.
— Звучите доста уверен в преценката си.
— Така е.
— Ще поясните ли?
Този път отговори Киара:
— Най-вероятно в лабораторията ви ще установят, че съотношението в разтвора е било две части ацетон, една част метил-прокситол и десет части минерален спирт.
Инспекторът я изгледа, респектиран. Очевидно вече започваше да си задава въпроса за истинската самоличност на тези двама „следователи“, които имаха връзки в МИ5 и на Даунинг Стрийт.
— Ами памучните тампони?
За да му покаже, Габриел взе от масичката дървена пръчица с размерите на молив.
— Лидел е отстранявал замърсеното лаково покритие на картината. Навивал е памук на върха тук и лекичко го е прокарвал по повърхността на платното. Когато памукът се напои, го е пускал на пода и е свивал нов. Изглежда, най-вероятно е работил, когато крадецът е проникнал в къщата.
— Откъде знаете?
— Добрият реставратор винаги почиства ателието си след работа. А Кристофър Лидел беше много добър реставратор.
Габриел се обърна към фотоапарата. Дълъг кабел го свързваше с компютър iMac на Apple с огромен монитор, който бе поставен в другия край на ателието върху старинна библиотечна масичка с кожен плот. До компютъра имаше купчина монографии за живота и творчеството на Рембранд, сред които изпъкваше безценното издание „Рембранд: пълен каталог на творбите“ от Густаф ван Беркел.
— Бих искал да разгледам снимките, които е правил на платното.
Харкнес сякаш се помъчи да измисли аргумент да откаже, но не се сети за нищо. С Киара, надзъртаща над рамото му, Габриел включи компютъра и кликна на папка, озаглавена РЕМБРАНД, ПОРТРЕТ НА МЛАДА ЖЕНА. В папката имаше осемнайсет снимки, някои от които бяха правени, след като Лидел вече бе започнал да отстранява стария лак. Три кадъра се фокусираха върху две тънки ивици — една съвършено отвесна и една съвършено хоризонтална, — които се пресичаха на няколко сантиметра от лявото рамо на Хендрике. През дългата си кариера Габриел беше виждал немалко повърхностни гънки, обаче тези две ивици бяха наистина необичайно тънки и прави. Очевидно Лидел също им беше обърнал подобаващо внимание.
Имаше и още нещо, което Габриел реши да потърси в компютъра. Част от задълженията на всеки реставратор беше да си води дневник с процедурите, които извършваше върху дадено произведение. Особено пък когато ставаше дума за важна творба като наскоро открит Рембранд. Макар Лидел да беше все още в началото на реставраторския процес, най-вероятно щеше вече да е въвел в дневника си своите първоначални наблюдения. Без да пита повторно за позволение, Габриел пусна текстообработващата програма и отвори най-скорошния документ. Представляваше две страници, изпълнени с текст в типичния за Лидел точен и научен стил. Габриел ги изчете набързо с абсолютно безизразна физиономия. Като потисна желанието да кликне на бутона Print, той затвори документа и папката със снимките.