Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Теодор Буун. Заподозрян
Теодор Буун. Заподозрян - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Теодор Буун. Заподозрян

Электронная книга - «Теодор Буун. Заподозрян». Краткое содержание книги:

Тео е само на 13 години, но прекарва много време в съда, където наблюдава наказателни дела. Той е пристрастен към криминалните загадки, но никога не е предполагал, че ще се окаже жертва на престъпление. Сега талантът му на детектив трябва да бъде впрегнат за собствена защита. При кражба с взлом от магазин за електроника са задигнати лаптопи, таблети и смартфони за двайсет хиляди долара. Тео е забелязан от полицията в близост до местопрестъплението и при обиск у него са открити част от откраднатите стоки. Уликите са многобройни и сериозни. Дори родителите му адвокати са безсилни да предотвратят заплашващото го дело в съда за малолетни. За да разкрие истинските извършители, малкият детектив трябва първо да разбере кой има мотив да го натопи.
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 71
Перейти на страницу:

— Тео не е откраднал компютрите, разбрахте ли? — категорично заяви госпожа Гладуел.

Ворман реши да играе ролята на доброто ченге и се усмихна престорено.

— Е, Тео, ако не ти си сложил таблетите в шкафчето си, очевидно е някой друг. Кой има кода ти?

Безопасен въпрос. Тео му отговори:

— Не ми е известно да го има друг, обаче някой беше ровил в шкафчето ми в понеделник. Откраднали са ми бейзболна шапка на „Туинс“ и още някои вещи. Тогава не съобщих за кражбата, но смятах да го направя.

Госпожа Гладуел се обърна и го изгледа.

— Трябваше да ни кажеш, Тео.

— Знам, знам. Съжалявам. Исках най-напред да го обсъдя с родителите си и после да ви съобщя, но така и не ми остана време.

— Училището има ли списък на всички кодове за достъп? — попита Ворман.

— Да, но ги пазим в защитен файл на главния си компютър — отговори госпожа Гладуел.

— В този компютър прониквал ли е хакер?

— Доколкото ми е известно, не.

— Училището имало ли е и друг път проблем с кражби от шкафчетата?

— Не — отвърна тя. — Понякога учениците не ги затварят както трябва и вратичките остават открехнати. По тази причина изчезват някои вещи, но не помня ученик да се е сдобивал с кода за достъп и да е отварял шкафчето на друг ученик.

— Ами ти, Тео? — попита Ворман. — Ти знаеш ли някой да е научавал чужд код и да е отварял чуждо шкафче?

— Не, сър.

Хамилтън погледна бележките си, после изгледа Тео и продължи:

— Снощи от „Биг Мак Систъмс“ са откраднати десет такива таблета, шест петнайсетинчови лаптопа и пет-шест мобилни телефона. Да имаш представа къде са тези неща сега?

Тео скръцна със зъби и каза:

— Не знам нищо за обира снощи, защото не съм бил там, и нямам представа как таблетите са се озовали в шкафчето ми. Вече ви казах, че искам адвокат, така че няма да отговарям на повече въпроси, докато той не дойде.

— Всичко ще мине по-гладко, ако ни съдействаш — обясни му Хамилтън.

— Аз ви съдействам. Позволих ви да претърсите шкафчето ми и ви казвам истината.

8

Биг Мак се оказа твърде дребен, всъщност малко по-висок от Тео. Когато влезе в кабинета на госпожа Гладуел, измери заподозрения с толкова гневен поглед, все едно искаше да го разстреля. Тео стоеше зад стола на директорката и наблюдаваше как инспекторите подават на Биг Мак чифт хирургически ръкавици.

— Вие двамата изчакайте отвън — каза Хамилтън.

Тео и госпожа Гладуел излязоха навън в канцеларията. Когато вратата зад гърба им се затвори, тя му каза тихичко:

— Не разбирам защо се държат толкова грубо.

— Вършат си работата — увери я Тео.

— Искаш ли пак да се обадиш на родителите си?

— Може би по-късно. Не са в кантората и са заети.

Звънецът удари и Тео потърси с поглед някое скривалище. Учениците щяха да сменят кабинетите и нерядко някои нахлуваха в канцеларията по спешни въпроси. Можеха да го видят да седи тук с виновен вид, явно задържан по някаква причина. По коридорите на училището се разнесе глъчка и Тео грабна едно списание. Скри лицето си зад него и се сгуши до автомата за минерална вода.

В кабинета на госпожа Гладуел Биг Мак провери регистрационните номера на всеки таблет. Беше сложил ръкавици, за да не размазва евентуално намиращите се там отпечатъци от пръсти, и сравни всеки номер с описа си.

— Да, тези са от моя магазин — каза той. — Май сте пипнали извършителя.

— Ще видим — отговори Хамилтън.

— Какво искате да кажете? Нали сте намерили таблетите в шкафчето на хлапето? Искам веднага да повдигна обвинения. Да го притиснем, за да намерим и останалите неща, които е откраднал.

— Ние водим разследването, господин Мак.

— Мисля, че мярнах това хлапе в магазина миналата седмица.

Ворман погледна Хамилтън.

— Сигурен ли сте, Мак?

— Не мога да го докажа. Много хлапета се мотаят из магазина, но това ми се струва познато.

— Той ни каза, че никога не е ходил във вашия магазин.

— Какво очаквате да ви каже? Знаем, че е крадец, нали? След като влиза с взлом и краде, не се съмнявам, че и лъже. Искам това хлапе в ареста, ясно? Всяка година губя сума ти пари заради крадци и джебчии и съдя всеки, когото пипна.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 71
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)