Рецепта за успех
- Автор: Хопкинс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рецепта за успех». Краткое содержание книги:
— А сега те и виждам.
— Не съм аз — отвърнах, но се усетих, че това беше супер тъпо.
И двете избухнахме в бурен смях.
— Глупости — каза Джорджи, — нали виждам, че си ти.
— Знам… съжалявам. Извинявай, че те излъгах! Ще направя всичко възможно да ти се реванширам. Ще ти слугувам до края на света.
— За бога, Тори, излез оттам най-после. Знаеш ли колко ми пука откъде си взела роклята!
Стъпих обратно на пода, изправих се, отключих вратата на кабинката и излязох.
— Наистина ли? — попитах аз. — Ама аз те излъгах. Купих роклята от магазин за втора употреба и трябваше да ти кажа истината, но… мислех, че ще ме намразиш.
— Глупости, как ли пък не. Та ти си ми приятелка. Разбирам те. Е, поне отчасти.
— Отидох до Осбъри да си потърся рокля и не щеш ли — видях тази на витрината на магазин за втора употреба. Изглеждаше толкова готина, че…
— Няма нужда да ми обясняваш, Тори. И аз веднъж си взех нещо от такъв магазин — играта „Монопол“. Че защо не? Просто не ме лъжи повече.
Все още се чувствах отвратително. Беше ме срам.
— Май ще е по-добре сега да се прибера у дома.
Джорджи ме погледна ужасена. Сложи едната си ръка на кръста, а с другата ми размаха пръст.
— Тори Тейлър, намираме се на едно от най-готините партита, на които някога сме били канени, а ти искаш да се прибереш вкъщи и да ме зарежеш сам-самичка! Няма да стане. Сега вече ме ядоса. Само преди малко каза, че съжаляваш и че искаш да ми се реваншираш за това, че ме излъга. Ами добре. Ето го и шанса ти — оставаш.
— Ами ако всички са разбрали, че роклята ми е от втора употреба?
— Тори — каза Джорджи с раздразнение, — светът не се върти около теб. Едва ли някой е забелязал как двете грозни сестри се заяждаха с теб преди малко. И се хващам на бас на каквото поискаш, че повечето хора тук са си взели костюми под наем, което не е кой знае колко по-различно от това да носиш нещо втора употреба.
— Права си — отвърнах.
— И повечето от тях са погълнати най-вече от това как изглеждат и да си прекарат страхотно, а не откъде някакво момиче си е взело роклята…
— Предполагам.
— Така че хайде да тръгваме.
Тя отвори вратата на женската тоалетна, хвана ме под ръка и ме побутна навън.
— Слушам, шефе — възкликнах, но се притиснах здраво до ръката й, като го казах, а тя ми се усмихна широко в отговор. Беше добра приятелка. И идея си нямах досега колко добра е всъщност. И ето я, плътно до мен, подкрепяйки ме в трудния момент. Пфу — помислих си, — май в крайна сметка няма да ми се наложи да бягам. Това си е успокоение. Никак не бях навита да гладувам, да съм бездомна и абсолютно сама.
След като се върнахме на партито, разбрах, че Джорджи беше права. Никой ни най-малко не се интересуваше от мен и от това, какви ги бях намислила. Хората си се забавляваха. Вече нямаше значение, че роклята ми беше втора употреба. Имах си най-добрата приятелка на света и купонът все още продължаваше.
Като вървяхме по коридора, забелязах господин О да разменя няколко думи с кмета, а след това се огледа в огледалото и приглади косата си.
Сбутах Джорджи да погледне.
— Готин е, не мислиш ли? — отбеляза тя.
— По-скоро самовлюбен — рекох. — Е, сигурно по-зрелите жени си падат по него. Нали?
— Щом казваш — отвърна Джорджи.
— Чакай малко. Искам да го попитам нещо — казах. Ако господин О познава кмета — помислих си — и води търга, значи е с всичкия си и би могъл да внесе яснота по въпроса дали на Неса й хлопаше дъската, или не.
— Добре, ще се видим в дискотеката тогава — рече Джорджи и отпраши към дансинга.
— Дадено — подвикнах след нея и тръгнах към господин О. — Извинете, господине, но…
— О, Момичето на зодиака — рече той. — Викай ми Сони. Е, как е да си Телец?
— Ъъъ, добре… предполагам. А що се отнася до Момичето на зодиака, знаете ли за какво точно става въпрос? Искам да кажа, откъде се появи телефонът, който ми дадохте, и коя е дамата, с която пристигнахте?
На лицето му грейна ослепителна усмивка.
— Аха, въпроси, въпроси — каза той, след което ме огледа от главата до петите, сложи ръце на раменете ми и ги повдигна, после мина зад мен и ме тупна леко в средата на гърба. — Първо, госпожице, погрижи се за стойката си. Най-важното нещо, на което учат в актьорското училище, е да стоиш изправен. Хайде, изпъчи се, вдигни брадичката.