Единадесетата чума
- Автор: Мар Джон, Болдуин Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Единадесетата чума». Краткое содержание книги:
Телефонът иззвъня пет пъти, но вместо собствения си записан глас Джак чу сънения глас на Миа.
— Доктор Харт.
За миг Брин си помисли да затвори, за да не безпокои почивката й, но искаше — не, изпитваше неустоима потребност — да я чуе сега.
— Аз съм, Миа. Извинявай, мислех, че още си в града, и исках да ти оставя съобщение.
— Джак. — Тя замълча. Очевидно поглеждаше към часовника на нощното шкафче. — Сега е полунощ. Къде си? — Жена му бавно се разсънваше. — Всичко наред ли е?
Той отпи голяма глътка скоч.
— Не, не е, но аз съм добре, не се тревожи. В Сан Диего съм. Повикаха ме за консултация на дете с много озадачаваща и ужасяваща болест.
— Ти какво смяташ, че е? — Можеше да е сънена, но винаги си оставаше професионалистка.
— Не сега, скъпа, късно е — отвърна Джак. — Не съм имал по-странен случай! Утре сутрин би трябвало да научим повече. Моля се само момчето да е живо дотогава.
— Колко време мислиш, че ще имат нужда от теб? — Той долови в гласа й раздразнени нотки.
— Нямам представа. Виж, мила, наистина съжалявам, че трябваше да замина толкова ненадейно.
— О, Джак, всичко е наред. — Сега усети примирението, което го ужасяваше.
— Благодаря за разбирането — каза Брин, макар да знаеше, че Миа не го разбира напълно. — Целувам те, миличка, и съжалявам, че те събудих. Ще ти позвъня утре, когато имам по-добра представа с какво си имаме работа.
— Почакай, Джак! Не затваряй още. Твоята някогашна любов Вики Уейд просто умира да разговаря с теб.
— За бога, Миа, това е стара история!
— Няма значение. Когато си дойдох, в телефонния секретар имаше поне шест съобщения от нея. Гласът й звучеше почти истерично. Когато позвъни за седми път, й казах, че може да се свърже с теб чрез ПроМЕД. Надявам се да нямаш нищо против.
— Естествено, благодаря.
— Това означава ли, че ще се появиш в „Гореща линия“? — В крайна сметка Вики Уейд бе главен кореспондент на телевизионния си канал. — Защото, ако тя работи по проблема, ще започна да ревнувам…
— Съмнявам се. Дрю каза, че звъняла за някакъв нов вирус, с който се занимавала. Кой знае? Но, господи, Миа, нямаш абсолютно никаква причина за ревност!
— Само защото е суперизвестна, суперблестяща, супер връзкарка и те е гонила години наред ли? Имаш право — засмя се тя, — трябва да изпадна в параноя.
— Стига — подсмихна се Брин. — Знаеш колко много те обичам.
— Зная, зная. Просто започвам да забравям как изглеждаш.
— Скъпа, мисля, че няма да се забавя тук много и после ще можем да останем заедно известно време, да си готвим, да пием шампанско и да се любим пред камината дни наред…
— От твоята уста в божиите уши.
— Точно така. А сега заспивай и не забравяй, че си моята единствена и голяма любов.
— Е, щом казваш, ще започна да събирам дърва за огъня веднага щом затворим.
— Почакай да се съмне. Обичам те, Миа — прошепна той.
— Лека нощ, Джак — отвърна тя и затвори.
Брин потуши нов пристъп на угризения с глътка уиски и се загледа в пространството, като се чудеше дали заради спасяването на човечеството си струва да разбие брака си. После отново насочи вниманието си към критичното състояние на Джоуи Сейнт Джон — и угризенията отстъпиха мястото си на страх.
3.
Четвъртък, 18 юни
Сан Диего
05:50 ч.
Джак Брин пресече фоайето на болницата „Сейнт Рош“, качи се до втория етаж и тръгна по коридора към лабораторията по патология. Надяваше се, че Джоуи е жив, но имаше ужасно предчувствие за резултатите от биопсията.
— Здрасти, Джак! — усмихнато закрачи към него Катрини.
— Здравей, Винс! — поздрави го Брин. Разбираше, че усмивката на педиатъра е само защита срещу страшната неизвестност за състоянието на Джоуи. Кимна към вратата на лабораторията. — Да се надяваме, че с връзките на Сейнт Джон с Всемогъщия можем да разчитаме на малко божествена помощ за момчето.
Катрини тъжно поклати глава.
— Нали прочете картона му снощи?
— Естествено. Няма синдром на дихателна недостатъчност, така че сигурно не е хантавирус. Но има нещо много странно. Лимфните му възли се увеличават. — Докато вървяха по коридора, Джак попита: — Чете ли новините? Положението става неовладяемо. Изследванията му за коки са негативни, нали, Винс?