Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
Тази година Дали беше решил да спечели „Ориндж Блосъм Оупън“ и да сложи край на серията от лош късмет. От една страна, харесваше Джаксънвил - по негово мнение това беше единственият град във Флорида, който не се опитваше да се превърне в тематичен парк - а и харесваше игрището, на което се провеждаше турнирът. Въпреки липсата на сън успя да се представи солидно на квалификациите в понеделник и после, напълно отпочинал, игра брилянтно на Про-Ам9 в сряда. Успехът укрепи самочувствието му, а също и фактът, че Златната мечка10 от Кълъмбъс, Охайо, се беше разболял от тежък грип и бе принуден да се оттегли.
Чарли Корнър, спортният журналист на Джаксънвил, пийна глътка от чашата си с бира и се опита небрежно да се излегне в стола си със същата грация, която бе наблюдавал у Дали Бодин.
- Мислиш ли, че оттеглянето на Джак Никлаус ще се отрази върху „Ориндж Блосъм“? - попита той.
Според Дали това беше един от най-глупавите въпроси на света заедно с: „И за теб ли беше така хубаво, както за мен?“, но той се престори, че го обмисля.
- Е, Чарли, като вземеш предвид факта, че Джак Никлаус е на път да стане най-великият играч в историята на голфа, бих казал, че има доста добър шанс да забележим, че го няма.
Журналистът погледна скептично към Дали.
- Най-великият играч? Не забравяш ли още някого, като Бен Хоган и Арнолд Палмър? - Той спря почтително, преди да изрече следващото име, най-святото в голфа. - Не забравяш ли и Боби Джоунс?
- Никой никога не е играл голф като Джак Никлаус - каза твърдо Дали. - Дори и Боби Джоунс.
Скийт говореше с Дуела, собственичката на бара, но когато чу да се споменава името на Никлаус, се намръщи и попита журналиста за шансовете на „Каубойс“ да стигнат до Супер-купата. Скийт не обичаше Дали да говори за Никлаус, така че си беше създал навик да прекъсва всякакви разговори, тръгнали в тази посока. Казваше, че говоренето за Никлаус праща цялата игра на Дали по дяволите. Дали не би го признал, но Скийт имаше право.
Докато двамата с журналиста говореха за „Каубойс“, Дали се опита да се отърси от потиснатостта, която го връхлиташе всяка есен, като по часовник, като се отдаде на позитивно мислене. Сезон 1974-та почти приключваше и той не се беше справил толкова зле. Беше спечелил няколко хиляди долара от наградния фонд и ги беше удвоил с лудешки залагания - изигра най-добрата топка с лявата ръка; заложи, че ще уцели средната нула на знака за 200 ярда; игра импровизиран мач в едно пресъхнало дере и дванайсетметрова бетонна канализационна тръба. На няколко дупки дори опита номера на Тревино, като хвърляше топката във въздуха и я удряше със стъклена бутилка, но явно в наши дни стъклото не беше толкова дебело, както едно време, така че Дали се отказа от номера, след като получи пет шева на дясната си ръка. Въпреки нараняването, спечели достатъчно пари, за да си плати бензина и да осигурява удобства на двама им със Скийт. Не беше цяло състояние, но беше дяволски много в сравнение с това, което старият Джейси Бодин някога бе изкарвал на кейовете край Бъфало в Хюсгьн.
Джейси беше починал преди година, съсипан от алкохола и лошия си нрав. Дали разбра за смъртта му едва няколко месеца по-късно, когато попадна на един от старите му приятели в някакъв бар в Накъдочес. Искаше му се да бе разбрал навреме, за да застане до ковчега, да погледне трупа на баща си и да се изплюе точно между затворените му очи. Една храчка за всички синини, които бе получил от юмруците на Джейси, и за тормоза, който бе изживял през детството си, за всеки път, когато бе слушал баща си да го нарича „безполезен... женчо... некадърен...“, докато повече не можеше да го търпи и избяга.
От това, което бе виждал на старите снимки, Дали дължеше красивата си външност на майка си. Тя също беше избягала. Напуснала Джейси скоро след раждането на Дали, без да си направи труда да остави адрес. Веднъж Джейси бе казал, че чул, че е отишла в Аляска, но никога не се бе опитвал да я намери.
- Твърде много неприятности - каза на Дали. - Няма жена, която да си струва толкова много неприятности, особено когато наоколо е пълно с жени.
С гъстата си кестенява коса и тежките клепачи Джейси привличаше повече жени, отколкото му трябваха. През годините поне дузина бяха прекарвали различни по дължина периоди с тях двамата, няколко дори доведоха деца със себе си. Част от жените се грижеха добре за Дали, други го тормозеха. Докато растеше, забеляза, че тези, които го тормозят, изглежда, се задържат повече от другите, вероятно защото беше необходим лош характер, за да издържиш край Джейси повече от няколко месеца.