Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Марина. Тя ми спаси живота. Действията ни са в пълен синхрон, точно както трябва да бъде. Тази мисъл ме нахъсва още повече да приключим с мелето тук и да намерим Осем. Искам да изпратя послание на останалите войници от батальона, затова излизам от невидимостта си и се оставям да ме видят. Концентрирам се и с телекинезата си започвам да насочвам пламъците, които се издигат от падналите ракети. Прехвърлям огъня надолу по пътя към това, което е останало от отряда. Пламъците поглъщат камионите един по един като горящи плочки от домино. Посланието е получено. Войниците от „Фронта за съпротива“ започват да се изтеглят. За секунда се изкушавам да се насладя на малко отмъщение. Но това би било жестоко и ненужно, точно така биха постъпили могадорианците. Наясно съм, че това първично желание да ги сритам по задниците няма да ни бъде от полза точно сега.
„Точно така! Бягайте! Защото, ако не го направите, огънят само това и чака, за да ви довърши!“
Когато и последният войник изчезва от погледа ми, аз се обръщам и тръгвам към планината. Трябва да намеря приятелите си.
Глава 8
Около мен се стеле гъст дим, който започва бавно да се разсейва. От мястото на пода, където лежа, виждам десетки чифта крака и черни ботуши. Вдигам глава и съзирам още толкова пушки, и всички те са насочени към главата ми.
Погледът ми се мести от тежките ботуши към противогазите и с облекчение разбирам, че принадлежат на хора, а не на могадорианци. Но какви са тези хора, които използват оръжията на могадорианците? Някой опира в тила ми цевта на пушка. Мога да се възползвам от телекинезата си, за да я отхвърля от себе си и да я метна на километър оттук чак в планината, но болката от гривната е толкова силна, че не ми позволява да се съсредоточа достатъчно, за да го направя. Един от мъжете ми казва нещо, но не съм в състояние да разбера какво ми говори.
Искам да се фокусирам върху нещо, което да ми помогне да преодолея болката, и виждам Девет, който стене върху килима. Оттам, където съм, ми се струва, че трудно диша, а и сякаш не може да движи ръцете и краката си. Искам да му помогна и правя усилие да се изправя. Надигам се леко, но някой ме сритва обратно на земята. Претъркулвам се по гръб и в момента, в който го правя, в лявото ми око се забива голяма цилиндрична тръба. В тръбата има хиляди светлинки и аз наблюдавам как се въртят вкупом, и се превръщат в плътен зелен лъч. Това несъмнено е могадорианско оръжие като онова, което ме парализира пред горящата ни къща във Флорида. Фокусирам другото си око встрани от оръжието и виждам мъж с кафеникав шлифер. Той дръпва противогаза от лицето си. Под него се показва ореол от бяла коса и месест гърбав нос, който по всяка вероятност е чупен неведнъж. Изпитвам желание да го разбия за пореден път.
— Не мърдай — изръмжава към мен — или ще дръпна спусъка!
Отправям поглед към Девет, който като че ли започва да се съвзема. Седи изправен и се оглежда, опитва се да се отърси от замайването. Мъжът, който притиска могадорианското оръжие в лицето ми, поглежда към него.
— Какво си мислиш, че правиш? — казва той.
Девет му се хили спокойно, вече с прояснен поглед.
— Опитвам се да реша кого от вас да убия най-напред.
— Накарай го да млъкне! — изкрещява женски глас. В стаята влиза някаква жена, тя също носи могадорианско оръжие. Двама от мъжете опират ботушите си в рамото на Девет и го натискат към пода. Жената сочи към мен, някой ме хваща за раменете и ме изправя на крака. Друг ме сграбчва за китките, за да ми сложи белезници.
— Кучи син! — изкрещява той, когато докосва гривната ми.
Може и да не знам какво точно прави тази гривна, но това сега определено ми харесва.
Вече стъпил на краката си, успявам да се стегна. Виждам десет или дванайсет мъже с маски, всички държат пушки. Мъжът и жената, които говореха преди малко, изглежда, са техни началници. Оглеждам се за Бърни, но никъде не го виждам. Въпреки това чувам гласа му в главата си.
Просто чакай. Нека разберем какво искат и какво знаят.
— Какво искате от нас? — питам мъжа със счупения нос.
Той се изсмива и поглежда към жената:
— Какво искаме, специален агент Уокър?