Жулиета

О, те бяха глупците на съдбата!

Пътуваха от три дни, играеха си на криеница с бедите и преживяваха с хляб, твърд като камък. Сега, през последния и най-горещ ден на лятото, бяха толкова близо до края на пътешествието си, че монах Лоренцо видя вече кулите на Сиена, които проблясваха мамещо в маранята. Точно тук, за съжаление, броеницата му изгуби защитната си сила.

Седнал в каруцата, където се полюляваше изморено зад шестимата придружаващи го ездачи, младият монах тъкмо бе започнал да си представя цвъртящата пържола и ароматното вино, които ги чакаха в града, когато група зловещи типове на коне, поне десет-дванайсет човека, изскочиха от близкото лозе, обградиха пътешествениците и блокираха пътя с мечовете си.

— Поздрави, непознати люде! — извика началникът им, беззъб и мърляв, но издокаран в скъпите дрехи на предишните си жертви. — Кой си позволява да минава през територията на Салимбени?

Монах Лоренцо дръпна юздите и спря каруцата, а придружителите му застанаха между нея и бандитите.

— Както виждате — отговори един от хората му, като посочи расото си, — ние сме смирени монаси от Флоренция, благородни човече.

— Ха — изсумтя бандитът, като присви очи и ги прикова в уплашеното лице на монах Лоренцо. — Какви съкровища криете в каруцата?

— Нищо ценно за вас — отговори ездачът, като побутна коня си напред, за да блокира достъпа на разбойника до каруцата. — Моля ви, позволете ни да минем. Ние сме божи хора и не представляваме заплаха за вас и благородните ви сродници.

— Този път принадлежи на Салимбени — каза бандитът и размаха меча си като сигнал за другарите му да се приближат. — Ако искате да го използвате, трябва да си платите таксата. Важно е за вашата собствена безопасност.

— Вече платихме пет такси за Салимбени.

Злодеят сви рамене.

— Защитата струва скъпо.

— Но кой би нападнал група божи хора, отправили се към Рим? — настоя монахът.

— Кой ли? Проклетите псета на Толомей! — извика разбойникът, като се изплю презрително на земята, а хората му бързо го последваха. — Тези крадливи изнасилвачи и копелета!

— Точно по тази причина — отбеляза монахът, — бихме искали да стигнем до Сиена преди да се стъмни.

— Сиена не е далеч — кимна бандитът. — Но портите й се затварят рано напоследък заради зловещите проблеми, причинени от бесните кучета на Толомей на изтънчените граждани на Сиена и най-вече на великото семейство Салимбени, от което произхожда благородният ми господар.