Началото (Първа част)

— Не е необходимо да уреждаш официално шествие — рече Шигеру, когато Нагаи накрая отстъпи. Беше му дошло до гуша от церемонии. — Ще яздя, придружаван от Ирие, от теб и още двама стражи.

— Ваша воля, владетелю Отори — поклони се Нагаи, стиснал плътно устни.

Шигеру посети селата, видя как се плевят наводнените оризища, научи как се изграждат дигите и се направлява водата, покатери се в проветривите плевни и чу как копринените буби преминават, дъвчейки през краткия си живот, а накрая преодоля неохотата на спътниците си и срамежливостта на земеделците и разговаря с тях, научавайки от собствените им уста за техните умения и обичаи, от ръцете им за използването на земеделските сечива; чу барабаните на летните празници, провеждани в местните светилища високо сред хълмовете в чест на оризовото божество със сламени въжета и хартиени фигури, оризово вино и танци; видя светулки над бистрите реки в кадифения здрач; осъзна несгодите и възнагражденията на този живот, даде си сметка за неговия вечен кръговрат и неразрушимостта му. Облече дрехи за пътуване без отличителните знаци на клана, наслаждавайки се на анонимността, но не успя да остане неразпознат задълго. Хората спираха работа и се втренчваха в него, той усещаше настоятелните им погледи, осъзнаваше, че за тях се превръща в символ, издигайки се на собствената си самоличност и човешките си ограничения, превръщайки се във въплъщение на клана Отори. Беше там само за три седмици, но това посещение щеше да остане в съзнанието му завинаги, то постави основите на любовта и почитта, които гражданите на Ямагата щяха да хранят към Отори Шигеру.

Понякога яздеше, но по-често се движеше пеша из града, оглеждаше магазините и занаятчийските работилници, проявяваше интерес към преработката на соеви зърна и ферментацията на вино, спираше се край ковачи на мечове, грънчари, дърводелци и художници на покрити с черен лак изделия от дърво, тъкачи на рогозки, рисувачи, дребни амбулантни търговци и улични продавачи; нареди на картографи да отидат в крепостта, за да му покажат изготвените от тях карти на града; огледа ги внимателно и запамети изобразяването на всяка къща, дюкян или храм с твърдото намерение, щом се прибере, да направи същото и за Хаги.

Нагаи бе строг и педантичен човек. Архивите на клана Отори в Ямагата бяха водени съвестно. Шигеру си даде сметка колко лесно може да се намери нужната информация сред свитъците, които се съхраняваха в кутии от пауловния9 и камфорово дърво, наложени с листа от седефче. Те бяха подредени по логически ред — по година, област и фамилия, написани ясно и четливо, дори и най-старите. Беше успокоително да види историята на своя народ, съхранена в такива подробности. Осъзнавайки, че архивите интересуват Шигеру не по-малко от земеделците и жителите на града, Нагаи поомекна. Към края на посещението между двамата вече бе изградена здрава връзка, основана на уважение и обич, и също като учителите на Шигеру в Хаги — Ирие, Мийоши и Ендо — Нагаи се бе успокоил, че синът не притежава нито един от недостатъците на бащата, че не е обременен с неговите нерешителност и прекомерна вглъбеност.