Открадни си целувка

— Значи ще отсъстваш две седмици? — попита Даяна.

Рейчъл седеше на дивана в хола на съседката си Даяна. Малкото кученце Алфи дремеше на фотьойла до прозореца, огрян от слабото зимно слънце. Възглавничките бяха идеално разбухнати, масичката за кафе — полирана до блясък, а във въздуха се долавяше свежото ухание на освежител с аромат на ванилия. Самата Даяна беше спретната като къщата си, русата й коса беше сплетена на рибена кост, леко набръчканите клепачи — посипани с бледосини сенки за очи, а ноктите й бяха лакирани в цвят пепел от рози. Рейчъл, по дънки и вълнен пуловер, се чувстваше като мастилено петно върху безупречния декор на съседката си.

— Всичко зависи от това колко бързо ще открият какво е заболяването на Беа. Междувременно Лори ще живее тук.

Даяна изглеждаше смутена от новината.

— А децата добре ли го приеха?

— Да. Зак е съвсем спокоен — малко разочарован, че ще изпусне коледната пиеса, но се вълнува от голямото приключение. Вкъщи цари пълен хаос, навсякъде има багаж и чанти, но той ме увещава да вземем и колелото му. — Рейчъл се усмихна. — А Мили — и тя миряса. Отначало се нацупи, спомена, че щяла да пропусне някакво парти или нещо подобно, но тя винаги е искала да отиде в Лондон.

— Вярвам, че ще й хареса — каза Даяна.

— Понякога ми е трудно да отгатна — призна замислено Рейчъл. — Навремето знаех точно какво харесваше дъщеря ми, но напоследък толкова много неща се промениха. Сега Мили учи в смесено училище и имам чувството, че вниманието й се измества от конете към момчетата.

— Има ли някой специален обект на внимание?

— Не зная — въздъхна Рейчъл. — Може би. Говорих й за връзките и взаимоотношенията и тя ми спомена със заобикалки, че няма да се остави „да забременее на деветнайсет като мен“. — Тя се засмя. — Може би трябва да съм благодарна. Тя е по-амбициозна от мен, няма съмнение.

— Тя е разумно момиче — обади се Даяна. — Е, ще ми липсвате много. И постоянно ще си мисля за Беа.