Дълга тъмна нощ

— В един през нощта?

— Не, доста по-рано. Но всички от следобедната смяна били заети през последната нощ със заподозрян по четири-пет-девет в района на парка Ла Бреа до края на смяната си. На никого не му харесало да се качва по хълма дотук, а после ни го натресоха на нас след общо повикване по радиостанцията. Дойдохме възможно най-бързо.

Балард кимна. Историята е предполагаемия грабеж й се виждаше подозрителна. По-вероятно, помисли си тя, случаят е бил прехвърлян от една смяна на следващата, защото кой би искал да се занимава с разлагащ се труп в заключена къща?

— Къде е съседът? — попита Балард.

— У тях си — каза Дусет. — Вероятно взема душ и си прави гаргара срещу инфекция.

— Трябва да му вземем отпечатъци, за да го изключим, дори да твърди, че не е влизал.

— Разбрано. Ще извикам колата за отпечатъците.

Балард си сложи латексовите ръкавици и последва Дусет в къщата.

Дихателната маска беше почти безполезна. Гнилата миризма на смърт я удари силно, въпреки че дишаше през устата.

Дусет беше висок и широкоплещест. Балард не можеше да види нищо, докато не влезе в къщата и не пристъпи иззад него. Къщата бе е висяща над склона конструкция, а през стъклената стена от пода до тавана се разкриваше зашеметяваща гледка от блещукащи светлини. Дори в този час градът изглеждаше жив и пулсиращ.

— Беше ли тъмно, когато влязохте? — попита Балард.

— Нищо не светеше — отговори Дусет.

Балард анализира отговора: нямало е светлини, което би могло да означава, че нахлуването е станало през деня или късно през нощта, след като собственичката си е легнала. Знаеше, че повечето нападения по домовете стават през деня.

Дусет, който също носеше ръкавици, натисна ключа до вратата и на тавана светна редица лампички. Интериорът беше с отворен план, като се възползваше от панорамата от всяко място в дневната, трапезарията и кухнята. Зашеметяващата гледка беше уравновесена на задната стена с три големи картини, които бяха част от серия, изобразяваща червени женски устни. Балард веднага видя счупеното стъкло на пода в близост до кухненския остров, но не видя никакви счупени прозорци.

— Има ли следи от разбиване? — попита тя.

— Нищо, което да сме забелязали — отговори Дусет. — Навсякъде има изпотрошени неща, но няма счупени прозорци и не намерихме очевидно място на влизане.

— Ясно.

— Тялото е тук, долу.

Той мина в коридора от дневната и сложи ръка върху лентата на устата си като втора преграда за защита срещу засилващата се миризма.

Балард го последва.

Къщата беше едноетажна. Изглеждаше като построена през 50-те години, когато едно ниво е било достатъчно. В днешно време всички къщи, които се издигаха на хълмовете, бяха многоетажни и с максимално допустимата височина.

Минаха през отворените врати към спалня с баня, след това влязоха в основната спалня, която беше в безпорядък, с паднала на пода лампа, с огънат лампион и счупена крушка. На леглото бяха разхвърляни дрехи, чаша на високо столче беше счупена на две, а съдържанието й, което приличаше на червено вино, бе разлято на белия килим и образуваше върху него петно с неправилна форма.