Отдел Убийства: Главният заподозрян

После се появи една тъничка нишка, съвсем тъничка и въобще не беше ясно дали е от същото кълбо. Служител от КАТ се опитвал да спре синя волга за превишена скорост на един от проспектите, които свързват центъра на Москва с южните предградия. Шофьорът не спрял на сигнала и сержантът съобщил за нарушителя на следващия пост. Но колата не минала оттам. Сержантът, който внимателно четял служебните бюлетини и мечтаел за кариера на велико ченге, забелязал, че заедно с шофьора в колата седи и чернокосо момче, затова помислил малко и съобщил на „Петровка“1. Когато става ясно, че синята волга не е минавала край втория пост, в съответния район на Москва започва издирване. Колата бива намерена доста бързо — стояла си тъжна и печална, а собственикът й в това време обикалял кабинетите на милицията в Северозападния окръг и молел да се издири колата му, открадната същия ден следобед. Най-близо до мястото, където била намерена волгата, е районът с романтичното име „Мечта“, застроен с вили. Това бе единствената сламка в неясното дело за изчезващите смугли чернокоси момчета и юноши. След няколко дни се появи поредното заявление от родителите на момче, излязло от къщи, без да се върне. Тогава показаха на сержанта от КАТ снимката му, но я показаха по всички правила, сред няколко други, също на тъмнокоси мургави юноши.

— Не — призна честно сержантът, след като петнадесетина минути се взира в снимките, — типажът е същият, но не мога да кажа конкретно. Колата се движеше с голяма скорост. Добре, че имам отлично зрение, поне забелязах момчето, но не можах да разгледам детайлно лицето.

Но все пак ефимерната връзка на изчезващите момчета с вилите в южната част на Москва бе за предпочитане, отколкото съвсем нищо. И започна наблюдението на жителите в „Мечта“. Двайсет двуетажни тухлени къщички. Двайсет семейства.