Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
— Защо е било прекратено? — присви очи Жената. — Те какво, не вярват ли, че става дума за нещастен случай? Защо следствието не е било прекратено поради липса на доказателства за престъпление?
— Явно не вярват в това. Кой знае защо, никой не иска да вярва в нещастни случаи с журналисти — отново някак ядно се позасмя Солидния. — Нещастен случай може да стане с кого ли не — с портиера чичо Ваня, с олимпийски шампион, дори с разузнавач. Само не и с журналист. Ако един журналист не е бил споходен от естествена смърт поради продължително боледуване, то непременно ще е станало, защото се е борил за правдата, а злостни негодници като нас са се опитвали да го спрат. Стереотип на мислене, насаждан от самите журналисти. Те, видите ли, са нещо специално, за разлика от нас, умират само и единствено на бойния си пост. Добре де, всичко това няма значение, приятели мои. Важно е едно: версията за нещастния случай не е минала, а следствието не разполага с никакви други версии, проверили са всичко, което са могли да измислят, и вече няма какво да проверяват, затова са прекратили делото. А щом са го приключили толкова бързо, само за шест месеца, значи събраните от журналиста материали са изчезнали. Следствието не разполага с тях. А ония драскачи на художествени книжлета разполагат. И аз искам да ги получим.
— Защо? — учуди се Мършавия. — За какво са ти притрябвали?
— Не на мен, а на нас. На всички нас — спокойно сряза мъжа си Жената. — Прекрасна идея, трябва добре да обмислим плана за нейното реализиране. Привършваш ли вече? Месото да не прегори?
— Още две минути. Може да подреждате масата — съобщи с леко обиден тон Мършавия, след като огледа с опитно око шишовете с овнешкото.
— Е, прекрасно тогава — кимна тя. — Ще хапнем мълчешком, ще помислим, а после ще обсъдим какво трябва да правим по-нататък.
Жената отново вдигна глава и устреми очи към успокояващата зеленина на боровете, но успя да улови одобрителния възхитен поглед, който й хвърли Солидния. „Прочете“ абсолютно безпогрешно посланието и по навик потисна доволната си усмивка.
„Ето за коя трябваше да се оженя. Да, но сега е вече късно, не е хубаво да отнемаш съпругите на приятелите си. Ех, ако с него не ни свързваха отдавнашни отношения, аз щях…“ — помисли си Солидния.
Както много мъже в подобни моменти, той най-напред си помисли за невъзможността да предаде мъжкото приятелство. Мисъл за предателство спрямо съпругата му дори не му хрумна.
— … Следователно можем да смятаме, че статистическият модел на личността на престъпниците, които извършват кражби, не е достоверен. Именно това е причината мероприятията за предотвратяване на тези престъпления и тяхното разкриване да са неефективни. По-просто казано, нашите знания са непълни и всъщност ние не знаем кого да търсим.
Настя си пое дъх и впери очи в една драскотинка на ръба на полираното бюро. От тази страна на бюрото тя беше сама. Съвсем сама, с всичките си на пръв поглед спорни, но изстрадани в дългогодишната работа в криминалната милиция възгледи. Срещу нея седеше комисията на кандидатския изпит по наказателно право и криминология. Тя си изпя без запъване въпроса по право, в него нямаше спорни моменти, всички теоретични дискусии бяха приключили много отдавна, още през шейсетте години, когато се е приемала новата концепция за наказателното право.
Виж, с въпроса по криминология нещата не стояха така гладко. Вярно, би могла да преразкаже всичко написано в учебници и монографии, но Настя Каменская имаше своя гледна точка по всички изводи, които се основаваха върху анализа на статистиката. И ако в учебника например се твърдеше, че сред лицата, извършващи престъпления, рецидивистите представляват двайсет и пет процента, тя не можеше, абе просто не можеше да се насили тъпо да повтори това число, защото този дял й се струваше повече от съмнителен.
Тези съмнения се разпростираха не само върху показателите на рецидива, но и върху много други неща, какво ти върху много — практически върху всичко. За единствен годен показател в статистиката Настя смяташе броя на разкритите престъпници, това число не можеше да се разглежда двояко, защото колкото са били заловени — толкова, не можеш нито да ги увеличиш, нито да ги намалиш. Всички останали показатели имаха отношение само към въпросните заловени престъпници и ги описваха напълно коректно. Е, и какво от това? А какво знаем ние за хората, които не са били заловени? Може те всички до един да са рецидивисти. Или обратното… И е напълно вероятно всички те да са жени, макар официалната статистика да твърди, че жените престъпнички са само около петнайсет процента. И непълнолетните са приблизително толкова. През петнайсетте години работа на „Петровка“ Настя се беше убедила, че разкритото престъпление далеч не е като неразкритото. Щом не са успели да разкрият едно престъпление, значи то се отличава по нещо от това, което все пак са съумели да разкрият.