Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
Когато му отвориха, той видя сериозна жена на около четирийсет години с угрижено лице и до нея — младо момиче, бледо, уплашено и както се стори на Дмитрий, твърде грозничко. Кестенява коса, вчесана на прав път и сплетена на две доста жалки плитчици, безлико, избеляло от пране сиво поло, увиснало на лактите, замърсено долнище от анцуг. Изобщо момичето Рита не само не изглеждаше цветущо, но май не беше и здраво: със зачервени очи, с чело, обсипано с капчици пот.
Федулов се представи още веднъж, влезе в хола, като пътьом успя да забележи, че апартаментът на покойната Галина Илинична е бил чудесен — тристаен, просторен, макар и отдавна неремонтиран. Да, добре са си живеели при съветската власт партийните работници и служителите в съвета. Той отново си припомни своето тясно двустайно жилище, в което дълги години се свиваха с родителите му, жена му, двете му деца, по-малката му сестра, нейния съпруг и сина им. Спяха без преувеличение един върху друг, в жилището не се побираха никакви други мебели освен леглата, хранеха се на три смени в кухнята, за банята, която беше в едно помещение с тоалетната, винаги се чакаше на опашка. Какво щастие, че всичко това сега беше минало и жилищният му въпрос вече бе решен! Но Дима Федулов все още не бе забравил живота си в онзи двустаен апартамент, сънуваше го в нощните си кошмари, събуждаше се, облян в студена пот, и се успокояваше едва когато се поразсънеше и започнеше да различава наоколо съвсем други стени, други прозорци и други мебели.
Младата жена, която се представи като Маргарита Нечаенко, работела в химическо чистене и живеела у Галина Илинична Корягина като квартирантка, но не срещу пари, а срещу помощ в домакинството. Пазарувала, перяла, гладела, чистела, изобщо била нещо като домашна помощница с настаняване. Нямала свое жилище в Томилин, била от село Петунино, Костровски район. Костровск беше голям град на около 60 километра от Томилин, е, не толкова голям, колкото областния център, но все пак… Там имало и институти, в които човек можел да учи, и частният бизнес процъфтявал — фирми, в които можело да се работи. Кой знае защо обаче никой не се биел да вземе Рита на работа в тези фирми, така че тя трябвало да се задоволи с по-скромния, макар и немалък град Томилин, построен в средата на 50-те години на миналия век около големия химкомбинат.
Галина Илинична отишла на творческата вечер на известна в миналото актриса, пристигнала от Москва. Рита искала да придружи хазяйката си до концертната зала, разположена в бившия Дом за политпросвета, но Галина Илинична категорично отказала, като заявила, че не е нито безпомощна, нито грохнала. Въпреки това, Рита се тревожела за нея и смятала да отиде до площад „Майски“ при концертната зала по-късно и поне да посрещне Галина Илинична, но… На това място в разказа нещастното грозновато момиче се обля в гъста червенина и отмести поглед, а седналата до нея жена, която се оказа съседка, се намеси и поясни, че към осем часа вечерта Риточка дотичала при нея и я попитала какво лекарство да пие: получила страшна диария. Или се била натровила с нещо, или червата й се разбунтували. Самата съседка, разбира се, не била лекарка, но имала известен житейски опит, затова дала на Рита няколко добри съвета, а след половин час прескочила у Корягина да види момичето. Рита постоянно тичала до тоалетната и се връщала, цялата плувнала в пот. Ужасно се ядосвала на себе си и повтаряла, че се разболяла съвсем ненавреме, че би искала все пак да събере сили и да отиде да посрещне Галина Илинична, защото сега, в началото на март, снегът се топял, тротоарите се били покрили с лед и тънък слой вода, много се хлъзгало — можело Галина Илинична да падне. Но умната съседка я посъветвала да не излиза от къщи и да остане близо до тоалетната. Заедно пили чай, погледали телевизия, а от десет нататък зачакали Корягина, която трябвало да се прибере всеки момент. В десет и половина Рита сериозно се разтревожила и започнала да й звъни на мобилния. Никой не отговарял. Може би концертът не бил свършил още? Кой ги знае тези творчески вечери по колко траят… Рита поискала от „Справки“ телефона на администратора на концертната зала, обадила се и се разбрало, че творческата вечер на прочутата актриса завършила в девет часа и десет минути. От площад „Майски“ до улица „Нагорная“ са петнайсет минути пеш — дори ако ходиш бавно — по широката, добре осветена „Профсоюзная“, а ако съкратиш пътя и минеш през дворовете между „Профсоюзная“ и „Федеративная“, излизаш пред самия блок на Галина Илинична, така че този маршрут е най-много осем минути. С други думи, Корягина би трябвало да се е прибрала преди час. Рита се паникьосала окончателно, помолила съседката да не си тръгва, защото я било страх, и започнала да звъни на Галина Илинична на всеки две-три минути. И звъняла така, докато вдигнал майор Федулов.