Кралят [bg]

Без да пришпорва коня си, Лорн спокойно стигна Черната кула, която — по-тъмна от небето — се извисяваше на един от хълмовете на Ориал. Качулката и раменете му бяха замръзнали, той слезе от коня в двора, осветен с факли. Подаде юздите на коняря, който притича към него, и го попита:

— Дежурен офицер?

— Господин Логан, месир.

— Трябва да говоря с него.

— Да, месир.

Докато конярят отвеждаше коня му в конюшнята, Лорн пое нагоре по едно покрито стълбище и стигна до обходния път. Там го посрещна още по-силен студ и виенето на хапещия вятър. Лорн се доближи до часовия, застанал до разпален мангал, и му каза:

— Логан ще дойде при мен. Оставете ни сами.

— На вашите заповеди.

Лорн спря и се загледа в заспалия в нозете му Ориал. Рядко някъде проблясваше светлина, освен в квартала на кралското пристанище и в Кралския дворец, чиито кули, павилиони, пристройки, паркове и гори покриваха цял един голям хълм. Погледът стигаше чак до крепостните стени на огромната столица на Върховните крале, но отвъд Стражевите кули, предназначени да пазят града от Тъмнината, се простираше пълен мрак. На хоризонта леко се очертаваха силуетът и хребетите на планините на Лангър.

В снега проскърцаха стъпки.

Часовият се оттегли и веднага щом остана сам с Логан, Лорн му каза:

— Ерклант II вече го няма. Издъхна в леглото си.

Това беше истина.

Лорн пропусна да признае само, че именно той бе убил Върховния крал, като го бе задушил с ръка, притисната към лицето му. Или по-скоро, че той го бе довършил. В немощното, костеливо тяло на стареца почти не беше останал дъх. Напразно го бе умолявал. Неспособен да извика и твърде слаб, за да се защити, той едва бе помръднал, а погледът му, изпълнен със страх, скоро бе помръкнал. Дали щеше да дочака да види изгрева? Лорн се съмняваше и му беше все едно. Не краля, той беше убил баща си — един омразен баща, чието тайно копеле беше самият той.

— Кажи новината на хората — продължи Лорн. — Онези, които искат, могат да го оплачат и да се помолят за душата му. Но могат да го направят само през времето, което остава от тази нощ. На зазоряване искам всички да са в пълна бойна готовност.

— Разбрано.

Бившият наемник Логан беше един от първите, които се бяха присъединили към Лорн, когато той създаде отново Ониксовата гвардия по нареждане на Върховния крал. И макар да говореше малко, мъжът беше надежден, сигурен, суров. Уважаваха го, а той владееше както никой друг двете остриета близначки, кръстосани на гърба му. Лорн му имаше пълно доверие.

— Ще трябва да се отслужи заупокойна молитва — добави Логан.

— Тук? В параклиса?

Сигурен в думите си, бившият наемник кимна.

— Добре — каза Лорн, след като помисли. — Намери свещеник. Но службата да е свършила преди утреня.