Хазарски речник [bg]

Споменатото преминаване в друга вяра, което е било решаващо за съдбата на хазарите, протекло по следния начин: хазарският владетел - каган, пишат древните хроники, сънувал сън и потърсил трима философи от разни краища на света да му го разтълкуват. Работата била до такава степен от значение за хазарската държава, понеже каганът бил решил да приеме заедно с народа си вярата на онзи мъдрец, чието тълкуване на съня бъде най-приемливо. Някои източници твърдят, че в деня, когато каганът взел това решение, залиняла косата на главата му и той го знаел, но въпреки всичко нещо го подтиквало да продължи. Така в летния дворец на кагана се озовали един ислямски, един еврейски и един християнски мисионер - дервиш, равин и монах. Всеки от тях получил в дар от кагана по един нож, изработен от сол, и те подхванали да спорят. Гледищата на тримата мъдреци, техните прения, опиращи се на основните положения в трите различни религии, участниците и изходът на "хазарската полемика" предизвикали голям интерес, крайно противоположни мнения за случая и последиците от него, за победителите и победените в тази полемика; векове наред са им посвещавани безброй научни трудове в еврейските, християнските и ислямските среди - всичко това продължава и до днес, когато хазарите отдавна ги няма. Някъде в XVII век интересът към хазарския въпрос ненадейно се подновява и необятният материал към хазарския въпрос се систематизира и се обнародва през 1691 година в Борусия (Прусия). Били проучени образци от триъгълни монети, имена от стари пръстени, изображения върху стомни от сол, дипломатически преписки, портрети на писатели, рисувани на фона на своите библиотеки, в които всички заглавия надлежно се разчитали, съобщения на тайни агенти, завещания, говор на черноморски папагали, за които се смятало, че говорят на изчезналия хазарски език, картини на музициране (в които се дешифрирали знаците по нотните тетрадки) и дори една татуирана човешка кожа, като не се смята архивният материал от византийски, еврейски и арабски произход. С една дума, използвано е всичко, което въображението на човека от XVII век е могло да опитоми и да постави в своя служба. И всичко това е събрано между кориците на един речник. Основанието за този интерес, пробуден в XVII век, следователно хиляда години след събитието, е изложил един хронист в неясни изречения, които гласят: "Всеки от нас води своята мисъл пред себе си на разходка като маймуна на връвчица. Когато четеш, винаги имаш две маймуни: една своя и една чужда. Или което е още по-лошо, маймуна и хиена. И внимавай кому какво ще дадеш да яде, защото хиената не яде същото, което яде маймуната..."

Както и да е, печатарят на един полски речник - Йоанес Даубманус (или някой наследник под негово име) - в поменатата 1691 година публикувал събрани всички източници по хазарския въпрос в единствения вид, годен да обхване цялото това пъстро четиво, което онези с перо на ухото, дето правят от устата мастилница, са трупали, губейки векове в това занимание. Трудът е бил публикуван във вид на речник за хазарите под заглавие Lexicon Cosri. Според една (християнска) версия книгата издиктувал на издателя някакъв монах на име Теоктист НиколскиА, който на бойното поле между австрийските и турските войски намерил и наизустил материал от различен произход за хазарите. Така Даубманусовото издание се появило, разделено на три речника: отделен глосарий на ислямските източници за хазарския въпрос, речник на материала, почерпан от еврейски съчинения и предания, а третият речник бил съставен въз основа на християнски свидетелства по хазарския въпрос. Това Даубманусово издание - речник на речниците за хазарското царство - имало необикновена съдба.