Даниел Щайн, преводач [bg]

В документите ми за място на раждането ми се посочва град Емск. В действителност това е мястото на моето зачеване. Майка ми бяга от емското гето през август 1942-ра, когато е бременна в шестия месец. С нея е бил и шестгодишният ми брат Витек. Родила съм се на стотина километра от Емск в непроходимите гори, в тайното селище на избягали от гетото евреи, укриващи се там до самото освобождение на Беларус през август 1944 година. Това си е бил партизански отряд, макар всъщност да не е бил такъв, а просто три стотици евреи, опитващи се да оцелеят в окупираната от немците територия. Струва ми се, че въоръжените мъже по-скоро охраняваха този вкопан в земята град, населен от жени, старци и няколко оцелели деца, отколкото да воюват с немците.

Баща ми, както ми разказа години по-късно майка ми, е останал в гетото и там е загинал — няколко дена след бягството всички обитатели на гетото били разстреляни. Майка ми ми разказа, че баща ми е отказал да тръгне, смятайки, че бягството само ще озлоби немците и ще ускори разправата им с нас. И тогава бременната ми майка е взела Витек и е избягала. Само триста от осемстотинте обитатели на гетото са се решили на бягство тогава.

Там са били пропъдени жителите на Емск и евреите от съседните села. Майка ми не е била местна, но се озовава случайно по тези места — била изпратена там от Лвов като свръзка. Тя е била вманиачена комунистка. Родила е Витек в лвовския затвор от свой партиен другар през трийсет и шеста, а аз съм от друг мъж, с когото се е запознала в гетото. През живота си не съм срещала жена, която да е толкова далеч от майчинството, колкото моята майка. Мисля си, че ние с брат ми сме се родили само заради липсата на предпазни средства и клиники за аборти. През младостта си я ненавиждах, по-късно дълги години бях изумена и отчуждена и до ден-днешен едва търпя общуването с нея. Слава богу, че е твърде рядко.

Всеки път, когато я попитам за миналото, тя се наежва и започва да крещи: в нейните очи аз винаги съм била аполитична еснафка. Аз наистина съм си такава. Но съм родила дете и със сигурност знам: когато се появи дете, животът на жената се подчинява на този факт. Повече или по-малко. А тя е партийна маниачка.

Преди месец ме запознаха с Естер Гантман. Такава една прелестна прозрачна старица, много бяла, с гълъбови побелели коси. Тя е приятелка на Карин, работили са заедно в някаква благотворителна организация. Карин отдавна ми беше говорила за тази Естер, но аз бях абсолютно незаинтересована. Малко преди Рождество Карин организира прием по случай петдесетгодишнината си и аз веднага обърнах внимание на Естер. По някакъв начин тя се открояваше сред тълпата от полупознати хора. Вечеринката беше много по-сърдечна, отколкото при американците: все пак имаше много поляци, няколко руснаци и двама югославяни. С една дума — славянското присъствие на този американски празник се усещаше, от време на време се чуваше полска реч.

Говоря еднакво свободно и полски, и руски, а английският ми има полски акцент, което бе забелязано от Естер, докато си разменяхме някакви незначителни реплики в рамките на светското бърборене.