Хищническо злато [bg]

Тази сутрин Фрея имаше отговор за тях. Не беше сигурна обаче дали щеше да им хареса.

Закуси сама на големия черен стол на дългата черна маса. Дрънченето на ножа в чинията и лъжичката в чашата чай бяха непоносимо силни в тихата зала. От мрачните стени я наблюдаваха портретите на божествените ѝ предшественички. Изглеждаха малко нетърпеливи, като че също я чакаха да реши в каква посока да поемат.

— Не се тревожете — каза им Фрея. — Вече взех решение.

Когато приключи със закуската, в залата влезе нейният камерхер1.

— Добро утро, Смю.

— Добро утро, Светлина на Ледните поля. Комитетът по транспорта очаква с нетърпение удоволствието Нейно Великолепие да ги дари с присъствието си.

Фрея кимна и камерхерът разтвори вратите на залата, за да пусне вътре членовете на Комитета. Преди бяха двадесет и трима, а сега се състояха само от господин Скейбиъс и госпожица Пай.

Уиндолин Пай беше висока, скромна дама на средна възраст, със светла коса, вързана на кок, който я караше да изглежда като човек, който се опитва да крепи козунак на главата си. Тя беше секретарка на споминалия се главен навигатор и като че ли разбираше картите му достатъчно добре, но беше много нервна в присъствието на маркграфинята и постоянно правеше реверанси дори при най-малкото подсмъркване от нейна страна.

Колегата ѝ, Сьорен Скейбиъс, беше коренно различен. Неговият род се славеше със специалистите си по двигатели, едва ли не откакто градът е станал самоходен, и беше единственият, за когото можеше да се каже, че е равен на Фрея. Ако всичко вървеше по план, маркграфинята щеше да се омъжи за сина му Аксел следващото лято. Маркграфините често вземаха за съпруг някой от машинното отделение в знак на уважение към градската инженерна класа. Но нещата не тръгнаха по план и Аксел също почина. Фрея тайничко се радваше, че Скейбиъс не ѝ стана свекър, тъй като беше строг, тъжен и мълчалив старец. Черната му траурна роба се сливаше с мрака в залата като камуфлаж и като че ли оставяше бялата мъртвешка маска, на каквато приличаше лицето му, да се рее във въздуха.