Драконови зъби [bg]

С Марлин си съперничехме във всичко — в класната стая, на игрището, в студентските номера, които погаждахме нощем. Нямаше нещо, за което да не се състезаваме. Спорехме непрекъснато и винаги заемахме противоположни позиции.

Една вечер, докато се хранехме, той каза, че бъдещето на Америка било в развиващия се Запад.

Аз възразих, че не е така, че бъдещето на великата ни страна не може да зависи от онзи огромен пущинак, населен с диви племена.

Той отвърна, че не знам какво говоря, защото не съм ходил там. Това беше отворена рана — Марлин беше ходил на Запад, поне до Канзас Сити, където живееше брат му, и не пропускаше да изтъкне превъзходството си по този пункт.

И не бях успял да го неутрализирам.

— Не е кой знае какво да отидеш на Запад — казах му. — Всеки глупак го може.

— Но глупаците не са отишли… поне ти още си тук.

— Никога не съм имал желание да отида — отговорих аз.

— Ще ти кажа какво мисля — каза Ханибал Марлин и се огледа, за да види дали другите слушат.

— Мисля, че те е страх.

— Мен? Абсурдно.

— О, да, страх те е. Едно приятно пътуване до Европа ти приляга много повече.

— Европа? Европа е за старци и прашасали учени.

— Помни ми думата. Това лято ще обикаляш Европа, може би с чадърче за слънце.

— Дори и да отида, това не значи, че…

— А-ха! Видя ли? — Марлин се обърна към седящите на масата. — Страх го е. Страх го е!