Древни брегове [bg]

Интересно на каква ли дълбочина стигаше този прът? Той отмери няколко стъпки от мястото, откъдето се подаваше и методично започна да копае. Уил се присъедини към него и не след дълго лопатите им удариха на метал. Значи прътът беше дълъг поне два метра. Продължиха да копаят, докато дойде време Уил да тръгва за училище. Ласкър се прибра с него у дома, пи чаша кафе, изяде няколко препечени филийки и се върна да продължи работата си. Улиса се и не забеляза кога е станало време за обяд, та се наложи Джини да го вика.

Хапнаха и после тя дойде с него, за да види с очите си причината за цялата олелия. Джини — типичен продукт на Чикаго — беше висока и умна. Бе дошла преди години в Северна Дакота, за да стане митнически служител, но най-вече за да избяга от градския живот. Съдбата ги бе събрала и тя бързо се бе влюбила в момчето, което на свой ред бе зачестило пътуванията си до Канада с надеждата, че когато се върне, тя ще бъде на смяна и ще го обслужи лично. Понякога дори нарочно купуваше неща, подлежащи на обмитяване. Том още помнеше първия път, когато бе опитал тази тактика: бе похарчил трийсет долара в Уинипег, за да купи книга за историята на канадската авиация и никога нямаше да забрави разочарованието си, когато тя му бе махнала с ръка да минава, защото книгите били освободени от мита.

Приятелите му се бяха опитали да го разубедят. „Ще й писне от суровата зима — предупреждаваха го те. — И от провинциалния живот. Рано или късно това момиче ще се върне в Чикаго.“ Те бяха говорили за Чикаго горе-долу с тона, който биха използвали за Плутон. Но ето че бяха изминали двайсет години, а тя все още беше тук. Нещо повече — Том и Джини обожаваха снежните нощи и огъня в печката.