Вечната нощ [bg]

Бързото придвижване беше първостепенна задача е новия свят, понеже личните автомобили станаха изключителна рядкост. Ко­лите бяха потенциални бомби и по тази причина нямаха място в новата полицейска държава. Те биваха конфискувани и унищожава­ни. Всички превозни средства в движение принадлежаха на общест­вените служби - полиция, пожарна, чистота - и се управляваха от покорни човешки същества.

Същата участ сполетя и самолетите. Единствените действа­щи самолети бяха под контрола на Стоунхарт, мултинационал- ната корпорация, от чиято хватка върху разпространението на храната, върху управлението и производството на оръжия, Госпо­даря се бе възползвал при превземането на планетата. Въздушният флот на Стоунхарт се състоеше приблизително от седем процен­та от самолетите, които някога пореха небесата над целия свят.

Среброто беше поставено извън закона и се превърна в разменно средство, силно желано и заменимо за купони или точки за храна. Правилното количество от него можеше дори да откупи на човек или на обичания от него излизане от фермите.

Фермите бяха единственото съвършено различно нещо в този нов сеят. Фермите и обстоятелството, че вече не съществуваше образователна система. Нямаше повече учене, нямаше повече чете­не, нямаше повече мислене.

В кошарте и кланиците се стичаха хора по двадесет и четири часа в денонощие, седем дни седмично. Обучени пазачи и скотовъ­дци снабдяваха стригоите с потребните им хранителни вещества. Новата класова система се установи бързо. Биологична кастова система - стригоите предпочитаха кръв от В-положителна гру­па. Всякаква кръв вършеше работа, ала В-положителната или но­сеше и допълнителни ползи - например различно млечно съдържа­ние - или по-добре от останалите запазваше вкуса и качеството си извън човешкото тяло и беше по-подходяща за пакетиране и съхранение. Хората от другите кръвни групи бяха работниците, фермерите, истинските черноработници. В-положителните бяха „Кове" - първокачественото месо. Биваха обгрижвани, получаваха допълнителни ползи и храни. Даже в лагерите получаваха двойна доза ултравиолетово облъчване, та да е сигурно, че имат достатъчно витамин D. Дневният им режим, хормоналното им равно­весие и в крайна сметка - възпроизводството им - подлежаха на систематично регулиране, за да не се изостава от търсенето на кръвта.