Алчни крале [bg]

— Само още две плавания — каза под нос той и ботушите му цопнаха в поредната плитка локва.

Мокро като напролет, а този сезон отдавна трябваше да е свършил. Как беше възможно да е толкова студено и влажно по това време на годината? Да живееш в този град беше като да си затиснат в потната подмишница на леден гигант. Пое покрай Графканал и потръпна, забърсал с поглед малкия остров Черното було при завоя. Там керчските богаташи са погребвали покойниците си навремето и малките каменни гробници още стърчаха над водата. Някаква местна особеност на климата събираше мъгли на това място и хората говореха, че островът бил обитаван от призраци. Ретвенко ускори крачка. Не беше суеверен — когато имаш такава сила, няма причина да се боиш от сенките, — но никой не обича да минава покрай гробище все пак.

Сви се зиморничаво в палтото си и продължи с бърз ход по Хавенщраат нащрек за движенията в тъмните пресечки. Скоро щеше да се върне в Равка и да ходи без страх по улиците. Стига да си получеше амнистията.

Разкърши рамене. Войната беше насъскала Гриша срещу Гриша и неговата страна от конфликта беше минала всякакви граници. Самият той беше убивал бивши другари, цивилни, деца дори. Но стореното — сторено. Цар Николай се нуждаеше от войници, а Ретвенко беше отличен войник.

Кимна на стража в малката караулка при входа на Четвърто пристанище и хвърли поглед през рамо. Никой не го следеше. Мина покрай товарните контейнери към доковете, откри своето котвено място и се нареди на опашката да се регистрира при първия помощник-капитан. Познаваше го от предишни плавания — намусен тип с кльощав врат, който вечно бързаше. Сега държеше дебел наръч документи с лилавия печат на един от членовете на Съвета на търговците. Тези печати бяха по-ценни от злато в Кетердам, гарантираха най-добрите котвени места в пристанището и безпрепятствен достъп до доковете. На какво дължаха това уважение и привилегии членовете на Съвета? На парите, естествено. Защото търговските им мисии носеха печалба и за града. В Равка властта се коренеше другаде, там стихиите се подчиняваха на Гриша, страната се управляваше от истински цар, а не от банда забогатели парвенюта. Е, Ретвенко се беше опитал да свали от власт бащата на настоящия цар, но това не обезсилваше аргумента.

— Вече качихме достатъчно хора — сопна се първият помощник-капитан, когато Ретвенко му каза името си. — Останалата част от екипажа ще трябва да изчака. Ако искаш, иди на топло в канцеларията на пристанищния управител. Чакаме сигнал от Съвета на приливите.

— Браво на вас — каза Ретвенко безразлично.

Вдигна поглед към една от черните кули, които възправяха снаги над пристанището. Ако смяташе, че има и най-бегъл шанс някой от всемогъщия Съвет на приливите да го види от наблюдателницата си, би ги уведомил какво точно мисли за тях с няколко подбрани жеста. Уж трябваше да са Гриша, но помагаха ли на другите гришани в града? Мъничко поне? На онези свои другари, които са изпаднали в затруднение и биха се зарадвали на всеки добронамерен жест?