Смъртта на магьосника
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #14
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-013-2
- Переводчик: Ива Дончева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Смъртта на магьосника». Краткое содержание книги:
Филип можеше да се поздрави. Бе довършил започнатото от този велик светец, щеше да даде на Франция естествените й граници — голямата планинска верига на юг и безбрежните морета на север и запад. Ниските земи [1] щяха да купуват от него, а мощта на Франция щеше да се простира на изток до Рейн. Усмивката на Филип изчезна, когато зад гърба му се чу покашляне. Бавно се прекръсти и стана леко от молитвения стол. Извади копринените си ръкавици от колана и си ги сложи, докато гледаше втренчено Амори дьо Краон, пазителя на кралските тайни.
— Искал си да ме видиш, твое величество? — дьо Краон не хареса строгото изражение на лицето на господаря си.
— Амори, Амори… — лицето на Филип разцъфна в усмивка, той се приближи, сграбчи лицето на дьо Краон в ръцете си и силно го притисна — трябва да обсъдим нещо, Амори.
Той поведе червенокосия, най-потайния от съветниците си, към малка пейка в тясна ниша в средата на параклиса, където обикновено се срещаше с изповедника си, за да му прошепне греховете си и да потърси опрощение. В действителност Филип не вярваше, че му е нужно опрощение, все пак Бог беше владетел на царството небесно и би го разбрал. Въпреки всичко това бе идеално място за срещи и заговори, където не можеха да се промъкнат подслушвачи или шпиони.
— Е, Амори — Филип седна и придърпа дрехата си, махвайки на дьо Краон да се настани до него. — Прочетох доклада ти — той си играеше с червените пискюли на копринената ръкавица. — Ти настояваш — продължи шепнешком, — да се справя с два проблема.
— Първият, твое величество, е сър Хю Корбет.
— Той ли е проблемът, Амори, или по-скоро проблемът е резултат от омразата ти към него?
— Кралю — дьо Краон се поклони леко, — ти си проницателен както винаги. Аз мразя Корбет заради това, което представлява, което ръководи — онзи Таен съвет с неговия легион шпиони.
— Вярно е — кимна Филип.
— Другият е университетът — Сорбоната.
Дьо Краон стоеше с наведена глава, но от дългата въздишка на господаря си усети, че е улучил право в целта.
— Учените глави — просъска Филип, — тези издигнали се от калта човечета, които вярват, че волята ми няма силата на закон.
— Твое величество, има какво да направим по въпроса.
Филип се приведе напред като свещеник, който слуша каещ се грешник, и там, в Божия дом, френският крал и неговият Повелител на шпионите започнаха да плетат кървавата мрежа, с която да унижат още повече Едуард Английски.
Първа глава
Кралят бил в Оксфордшир, в дома на един благородник, и много искал да научи за този именит францисканец.