Берсеркерите
- Автор: Сейберхэген Фред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Берсеркерите». Краткое содержание книги:
ТЕ бяха механични убийци; мозъкът им беше компютър, програмиран да затрива всякакви форми и изблици на живот.
Берсеркерите бяха лишени от логика. Произволното разпадане на атоми в блоковете на паметта им би могло да избере каквото и да е безконечно средство за разрушение. Планета подир планета се превръщаха в пара и прах.
Само едно същество можеше да се противопостави на берсеркерите. Само една раса, която през цялото свое съществуване бе произвеждала все по-мощни оръжия. Една раса, предопределена да се пожертва, за да спечели титлата „герой“.
Тази раса наричаше себе си ХОРА.
Без мисъл
Машината представляваше огромна крепост, в която нямаше никакъв живот, и бе настроена от отдавна умрелите си създатели да унищожава всичко живо. Заедно с много други като нея Земята я бе получила в наследство от някаква война, водена от неизвестни междузвездни империи по време, което едва ли би могло да се свърже с който и да било земен календар.
Една такава машина можеше да увисне над някоя колонизирана от хората планета и за два дни да стрие повърхността й на дебел сто мили безжизнен облак от прах и пара. Точно тази машина вече го бе правила.
В своята фанатична, несъзнателна война срещу живота тя не използваше някаква предвидима тактика. Неизвестните древни играчи бяха базирали поведението й върху принципа на случайността с цел машината да бъде задействана на територията на противника, за да причини колкото може повече щети. Хората предполагаха, че тя избира бойния си план чрез случайния разпад на атоми в блокче от някой дълготраен изотоп, заровен нейде дълбоко в нея, така че планът дори теоретично не би могъл да бъде предвиден от противостоящите му умове — били те човешки или електронни.
Хората я наричаха берсеркер1.
Дел Мъри, бивш компютърен специалист, я наричаше и с по-звучни епитети; точно сега обаче бе прекалено зает с това да пести дъха си, докато се движеше с колебливи скокове из малката кабина на едноместния изтребител и включваше резервните модули за да замести повредите от последното, почти точно попадение на берсеркерската ракета. В кабината се придвижваше и едно животно, наподобяващо голямо куче с предни крайници като на човекоподобна маймуна. В почти човешките си ръце то стискаше сноп аварийни запечатващи лепенки. В кабината висеше лека мъгла. Щом полюшването на мъглата покажеше утечка от някоя разхерметизирана част от корпуса, кучето-маймуна отиваше там да сложи лепенка.
— „Фоксглав“2, отговорете! — викна мъжът, надявайки се, че радиото му отново е проработило.
— Здрасти, Мъри, тук е „Фоксглав“ — внезапно прогърмя един глас. — Докъде я докара?
Дел бе прекалено уморен, за да покаже какво облекчение изпитва от факта, че връзката бе възстановена.
— След минута ще ти кажа. Ако не друго, поне престана за малко да ме обстрелва. Шавай, Нютон!
Чуждоземното животно — хем любимец, хем помощник — наречено айян, се отмести настрани от краката му и продължи всеотдайно да търси утечки.
За една минута Дел успя да се препаше с ремъци към тапицираното командно кресло, пред което имаше нещо като оперативен пулт. Последното попадение бе разпръснало фини пронизващи шрапнели из цялата кабина. Учудващо бе, че човекът и айянът бяха останали незасегнати.
Като се увери, че радарът му отново функционира, Дел рече:
— Намирам се на около деветдесет мили от него, „Фоксглав“. Ти си от противоположната страна. — Още от започването на битката Дел се бе стремил да заеме сегашната си позиция.
Двата земни кораба и берсеркерът бяха на половин светлинна година от най-близката звезда. Докато двата кораба се придържаха близо до нея, берсеркерът не можеше да изскочи от нормалното пространство и да нападне беззащитните колонии, изградени върху планетите на тая звезда. На борда на „Фоксглав“ се намираха само двама души. На тяхно разположение имаше повече машинарии, отколкото при Дел, ала и двата кораба бяха като брашнени червейчета в сравнение със своя противник.
Радарът на Дел му показваше древната метална руина, чието напречно сечение не бе много по-малко от щата Ню Джърси. Ударите на хората бяха пробили в нея дупки с размерите на остров Манхатън и бяха разтопили локви от шлака, големи колкото езера, на повърхността й.
Въпреки това силата на берсеркера все още бе огромна. Никой човек досега не бе оцелявал в битка с него. Той можеше да размаже малкия кораб на Дел като комар; направо щеше да прахоса ловкостта си заради него. Самото му безразличие носеше особен привкус на ужас. Хората никога не можеха да изплашат този враг така, както той плашеше тях.
Тактиката на земяните, разработена въз основа на горчивия опит, натрупан от срещите с други берсеркери, изискваше едновременна атака на три кораба. „Фоксглав“ и Мъри бяха двата. Третият би трябвало вече да се е отправил насам, движейки се в подпространството със скорост, превишаваща скоростта на светлината, но все още на осем часа път от тях. Очаквайки пристигането му, „Фоксглав“ и Мъри трябваше да притискат до стената берсеркера, докато той обмисляше неразгадаемите си планове.
1
Берсеркер — свиреп воин от скандинавската митология които изпадал в неистово състояние по време на бой — Б.р.
2
Напръстник (Digitalis purpurea). — Бел.пр.