Чудовището на смъртта
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудовището на смъртта». Краткое содержание книги:
— Ще го сторя — обещах чистосърдечно аз.
И това беше.
Едва на втория ден след пристигането ми в Триърн си припомних историята. Пиехме чай със сестра ми на терасата.
— Кити — казах, — нямаше ли между твоите белгийци една монахиня?
— Да не би да имаш предвид сестра Мари Анжелик?
— Възможно е — казах предпазливо. — Разкажи ми за нея.
— Мили мой, та тя беше най-невинното същество. И знаеш ли какво, още е тук.
— Как? В къщата?
— Не, не, в селото. Доктор Роуз, нали си спомняш доктор Роуз?
Поклатих глава.
— Спомням си някакъв старец на около осемдесет и три години.
— Доктор Леърд. О! Той почина. Доктор Роуз е тук само от няколко години. Той е съвсем млад и пълен с идеи. Страшно много се заинтересува от сестра Мари Анжелик. Тя получава халюцинации и тем подобни и очевидно представлява интересен случай от медицинска гледна точка. Клетото същество, нямаше къде да отиде — тя наистина си беше съвсем откачена, — но прави впечатление, ако разбираш какво искам да кажа. Та, както ти споменах, нямаше къде да отиде и доктор Роуз беше много любезен да й намери подслон в селото. Според мен той пише някаква монография или нещо подобно, каквото докторите пишат, върху нейния случай.
Тя спря да говори, а после продължи:
— А ти какво знаеш за нея?
— Чух една твърде любопитна история. Предадох историята така, както я бях чул от Райън.
Кити много се заинтересува.
— Има вид на човек, който може да те вдигне във въздуха, ако разбираш какво имам предвид — каза тя.
— Аз наистина мисля — казах аз, защото любопитството ми все повече се засилваше, — че трябва да се запозная с тази жена.
— Добре. Бих искала да чуя мнението ти за нея. Най-напред се запознай с доктор Роуз. Защо не вземеш да отидеш до селото след чая?
Приех предложението.
Заварих доктор Роуз в дома му и се представих. Изглеждаше приятен млад мъж и все пак имаше нещо в личността му, което доста ме отблъскваше. Беше прекалено агресивен, за да го приема напълно.
В мига, в който споменах за сестра Мари Анжелик, той прикова вниманието си върху думите ми. Случаят явно го заинтригува. Предадох му, каквото ми беше разказал Райън по въпроса.
— Аха! — каза замислено той. — Това обяснява доста неща.
Той бързо ме погледна и продължи.
— Случаят е наистина крайно любопитен. Жената пристигна тук, след като наистина беше прекарала тежък душевен шок. Беше в състояние на дълбоко душевно разстройство. Склонна беше към халюцинации от най-поразително естество. Личността й беше твърде необикновена. Вярвам, че ще искате да дойдете с мен при нея. Заслужава си да се види.
С готовност се съгласих.
Тръгнахме заедно. Целта ни беше една малка къщурка в края на селото. Фолбридж е извънредно, живописно място. Намира се на устието на река Фол, повечето на източния й бряг, тъй като западният е прекалено стръмен да се строи по него, макар неколцина къщи да се бяха вкопчили в скалистия склон насреща. Къщата на доктора беше кацнала на самото било на скалата по западната страна. От нея се виждаше как големи вълни се разбиват в черните скали.
Малката къщурка, към която се бяхме запътили се намираше навътре и от нея морето не се виждаше.
— Тук живее околийската сестра — обясни доктор Роуз. — Именно при нея настаних на квартира сестра Мари Анжелик. Само така тя можеше да остане под квалифицирано медицинско наблюдение.
— Нормално ли се държи? — полюбопитствах аз.
— След минута сам ще можете да прецените — отговори той усмихнато.
Околийската сестра, тантуреста приятна женица, тъкмо се готвеше да тръгва с велосипеда си, когато ние пристигнахме.
— Добър вечер, сестро, как е пациентката ви? — извика докторът.
— Както обикновено, докторе. Седи си там със скръстени ръце и отвлечени мисли. Доста често не ми отговаря, когато я заприказвам, а честно казано, все още не разбира добре английски.
Роуз кимна и сестрата замина с велосипеда си, след което той приближи до вратата на къщата, почука силно и влезе.
Сестра Мари Анжелик се беше излегнала на един шезлонг край прозореца. Когато влязохме, тя извърна глава.
Лицето й беше странно — бледо, прозрачно на вид, с огромни очи. В тези очи като че ли се четеше някаква безкрайна мъка.
— Добър вечер, сестрице моя — каза докторът на френски.
— Добър вечер, мосю доктор.
— Позволете ми да ви представя един приятел, господин Анстрътър.
Аз се поклоних и тя наведе глава с лека усмивка.
— А вие как сте днес? — заинтересува се докторът, като седна до нея.
— Както обикновено. — Тя замълча, после продължи. — Нищо не ми се струва реално. Дни ли минават, месеци ли, години ли? Почти не зная. Само сънищата ми изглеждат реални.