5
С добре заучен жест дяволът потопи дългата си вилица във водата и енергично започна да я върти. Така в моите детски години махленският ни пекар Джовани разбъркваше варените гевреци. От катрана бавно и с неохота се надигна самият Нютон (спомних си физиономията му от прогимназиалния учебник по физика).
Пръв трябваше да започна аз, просто от уважение.
— Сър, а аз мислех, че сте умрял. — смутолевих като говедо.
Тогава той започна да се смее — широко и поривисто.
Читатели обикновени, популяризатори, физици и други учени, аз чух гласа на самия Исак Нютон. Знайте, помнете и разпространявайте, че Исак Нютон има плътен, леко уморен глас и чист заразителен смях.
— Аз съм умрял преди две и половина столетия и този факт не буди никакви съмнения дори у мен. А вие жив ли сте?
Въпросът беше изстрелян от упор с една почти момчешка прямота и в следващата минута аз не можах да го осъзная. Всъщност жив ли бях? Със същото основание всеки тук можеше да каже, че е жив. Може ли да е жив човек, който се намира в ада? Погледнах Вергилиън, той кимна утвърдително с глава.
— Мисля, че да. Защо?
— Просто така. Знаете ли, аз съм любопитен.
И отново започна да се смее звънко и с охота. От съседните казани се показаха няколко глави.
Отначало е трудно да се свикне. Остана само да кажете, че идвате направо от двадесетия век и че на старата Европа нямате дупка метър на два, кръст и скромна епитафия за вас от добрите приятели.
Аз започнах старателно да ровя в паметта си дали пък действително нямах кръст, гроб и епитафия. Не си спомнях.
— Да, вероятно има някакво недоразумение — започнах колебливо. — Аз действително идвам от двадесетия век. Даже си спомням, че вчера бях там, тоест в Европа, сутринта закусих шунка с яйца. Вие не вярвате? Обядвах спагети с доматен сос, изключително вкусни спагети…Дойдох на гости при Вергилиън, там тапирчетата правеха пирамиди. След това преодолях пространството…
— Достатъчно. Аз, Исак Нютон, може да не разбирам от спагети и геометричните фигури на тапирите, но от пространство разбирам. Аз пръв свързах времето и пространството, не забравяйте. Това за преодоляването са просто фокуси и галимации.
— Не вярвате? Ето, ще ви покажа, там има радио, има телевизия, има автомати за продажба на кафе, има и електричество. Това е. Завъртиш копчето и те облива светлина — 50 вата, 100 вата, 200 вата, каквато лампа имаш! Още много други работи има — трамваи, самолети, пържолници, миксери, има междупланетни кораби…
— Какви кораби?
— От Земята до Луната. Може до Марс. Разходка от планета до планета. „След време на Луната ще има «Луна-парк»“ — писа „Таймс“.
— Млади момко, на луната не може да има парк, защото няма въздух. И как, според твърденията ти, се движат тези междупланетни… каруци?
