Хрельовата сватба

— Хей, педя-човек — викнал той, — ти ще ме умориш от смях!

Разлютил се Марко и бутнал невестата:

— Дръпни се настрана!

Вдигнал тежкия боздуган, закитил го и ударил коня на Арапина право в челото. Паднал конят и издъхнал. Скочил Арапина и се затекъл към Марка. Пипнали се двамата, борба да се борят. То не било борба, ами чудо. И когато вечерта настанала и огрял месецът, голият Марков нож блеснал над главата на поваления страшник.

— Няма да ти отрежа главата — рекъл Марко, — защото ти взех юначеството. Тръгни сега от село на село, от град на град да разказваш за моето юначество! И да не си посмял да спираш мирните сватби или да дигнеш ръка на християнин. Дето да, си под шумка да се потулиш — ще те намеря!

Повел Марко невестата към Хрельовия дом. Вървели по огрения от месеца път и си приказвали. Към полунощ стигнали. Когато влезли в двора, Марко надникнал през прозореца и видял, че сватбарите ядат печени агнета и пият вино. Тъкмо надигали пълни чаши, за да пият за душата на погубения Марка и заробената невеста.

Ритнал Марко вратата, изгледал всичките и нищо не им казал. Вдигнал боздугана си и почнал наред. Кому пет, кому десет.

А на Хреля двадесет и пет боздугана ударил.

— На ви сега невестата, защо без невеста сватба не се прави!

Па вдигнал на рамо малкият юнак боздугана, що тежал, осемдесет оки, и си тръгнал.