Чудната сабя

Дигнала се освежената войска, на другия ден осъмнала пред високите стени на приказния град Вавилон. Тежката дъбова порта, обкована с бронз, била здраво заключена. Царят на македонците потропал с копието си. Никой не се обадил отвътре. Тогава той замахнал с грамадната си сабя и разсякъл портата надве. С грозни викове нахлупи македонците във Вавилон… Минала се една година. Като покорил двамината най-големи царе на Азия — Дария и Пора, — Александър Велики пак се повърнал във Вавилон и там починал. Погребали го македонците и над гроба побили сабята му. Тази същата сабя, която продава арабинът. Яхни моя сур елен и бягай в Стамбул да я купиш!

— Колко пари иска за нея арабинът?

— Три кринчета злато.

Станал Марко. Върнал се в къщи, отключил съкровището на Вълкашина и нагребал в едни дисаги три кринчета злато. Яхнал бързоногия елен. Полетял над гори и полета, през равната Тракия и преди зора да зазори, стигнал в Стамбул. Купил чудната сабя. Тя била стара и ръждива, а на дръжката и светел един голям драгоцен камък.