Лъв без опашка

Зайчето погледна топлото яйце и поклати глава:

— Не го искам.

— Защо?

— Защото е бяло. Мен ми трябва червено яйце.

Кокошката се намери в голямо затруднение, защото тя можеше да снася само бели яйца, но старият Мурджо изръмжа нещо и кокошката подскочи.

— Ей сега ще ти донеса червено яйце, защото ти ми спаси кокошата глава — изкудкудяка повторно кокошката и прескочи градинския плет.

Подир малко тя се върна и търкулна пред муцунката на зайчето една току-що отскубана червена репичка.

— Вземи туй яйчице — рече тя — и го носи на болното си братче. Носи му още много здраве от кокошката и Мурджа.

Зайчето се поклони, захапа репичката за опашката и изхвръкна от селото.

Запъхтян се върна Лъв без опашка у дома си и подаде червената репичка на уплашеното си братче. Сребърното мустаче захрупа репичката и щом я изяде, скочи на крака. В очите му светна голямо безстрашие.

— Мамо — викна то, — отсега нататък не искам да ме наричате Сребърно мустаче!

— Ами как? — погледна го учудена Зайка Зелкова.

— Лъвско сърце!

Зайка Зелкова се усмихна и с лапичката си го помилва нежно по главичката.