Баба Хола

И отминала.

Като стигнала пред къщата на баба Хола, не се уплашила, защото знаела вече за големите й зъби и веднага се съгласила да й върши домашната работа.

Първия ден се насилила, показала се работлива и слушала, когато баба Хола й поръчвала нещо, защото все си мислела за златото, което щяла да получи като подарък. Но на втория ден започнала да мързелува, на третия още повече — сутринта не искала дори да стане от леглото. Не оправила както трябва и леглото на баба Хола, не изтърсила дюшека, та пухът да се разхвърчи.

Всичко това омръзнало скоро на баба Хола и тя казала на момичето, че не желае вече да й прислужва. Мързеланата се зарадвала и си мислела, че сега идва ред на златния дъжд. И баба Хола наистина я завела до портата, но там върху мързеланата се изсипало не злато, а един голям котел, пълен с катран.

— Ето ти наградата за твоята служба при мене — й казала баба Хола и затворила портата.

Върнала се мързеланата у дома, цялата покрита с катран. Видял я петелът на кладенеца и викнал:

— Кукуригу, кукуригу!

Черната мома пристига.

А катранът бил залепнал толкова здраво по нея, че не могли да го изчистят до края на живота й.