Духът в бутилката

Момчето му благодарило и се върнало при баща си.

— Къде беше досега? — попитал го баща му. — Защо забрави, че имаме работа? Знаех си от самото начало, че нищо няма да свършиш.

— Не се сърди, татко, ще наваксам изгубеното време!

— Ще го наваксаш! — казал сърдито бащата. — Засрами се!

— Гледай, татко! Ще отсека с един удар това дърво.

Извадил платнената ивица, потъркал брадвата с нея и замахнал силно срещу дървото. Но тъй като желязото се било превърнало в сребро, острието се огънало.

— Ех, татко, виж каква лоша брадва си ми дал! Веднага се изкриви!

Бащата се изплашил и казал:

— Какво направи? Сега ще трябва да платя брадвата, а нямам пукната пара!

— Не се сърди, аз ще платя брадвата — казало момчето.

— Глупак! — извикал бащата. — С какво ще я платиш? Нямаш други пари освен тези, които ти дадох аз.

След малко момчето казало:

— Не мога повече да работя, татко, хайде да се прибираме.

— Как не! — отговорил бащата. — Да не мислиш, че и аз ще скръстя ръце като теб? Аз ще работя, а ти си отивай.

— Не познавам пътя — казало момчето, — хайде, тръгни и ти с мен.

Гневът на бащата преминал и той се съгласил. По пътя казал на сина си:

— Върви да продадеш изкривената брадва, все ще вземеш някоя пара за нея. Останалото ще спечеля аз, за да я платим на съседа.

Момчето взело брадвата и я занесло в града при един златар. Той я разгледал и казал:

— Струва четиристотин талера, но в момента нямам толкова пари.

— Ще ми дадеш остатъка по-късно — казало момчето и се върнало вкъщи.