Дванадесетте братя

— Какво направи, детенце мое? — попитала старицата. — Защо откъсна дванадесетте крина? Сега братята ти завинаги ще останат врани.

Девойката се разплакала и казала:

— Нима няма никакъв начин да ги спася?

— Има — отвърнала старицата, — но той е толкова труден, че няма да успееш да ги спасиш — трябва да мълчиш цели седем години: нито да говориш, нито да се смееш; кажеш ли една дума само, братята ти ще умрат.

Девойката се замислила, а след минута-две решила, че ще направи всичко, но ще спаси братята си. Качила се на едно високо дърво и започнала да преде прежда.

Един ден царят отишъл на лов в гората. Изведнъж кучето му залаяло и изтичало към дървото. Той спрял при дървото и видял в клоните му девойката. Толкова бил възхитен от красотата й, че я попитал дали е съгласна да се омъжи за него. Но тя не продумала нито дума. Тогава царят се качил на дървото, взел я на ръце и я отвел в двореца. После отпразнували разкошна сватба. Ала девойката нито говорела, нито се смеела.

Така минали две години в радост и щастие. Майката на царя обаче била много зла жена и започнала да клевети младата царица.

— Каква е тази жена, която си довел в двореца? — попитала тя царя. — Ако е няма, то поне може да се засмее. Кой знае с какви лоши неща се занимава тайно в себе си.

Отначало царят не вярвал на думите й, но майка му държала на своето, обвинявайки царицата във всевъзможни грехове, докато накрая убедила царя да я осъди на смърт.

Тогава издигнали огромна клада на двора, извели царицата навън, завързали я за стълба и скоро огнените пламъци започнали да обгарят дрехата й. Царят гледал от прозореца на кулата и сълзи се стичали от очите му — той все още силно обичал своята съпруга. Но изведнъж се разнесъл шум от криле и дванадесет врани кацнали на земята. В същия миг те се превърнали в дванадесет красиви мъже. Те бързо потушили пламъците, освободили любимата си сестра и започнали да я целуват и притискат до сърцето си.