Дъщерята на дърваря

Сиромахът направил така, както му поръчала девойката. Като го видяла от прозореца с красивата роза, дъщерята на злата жена веднага поискал да я има. Но щом чула каква е цената й, тя се сетила за очите на съперницата си, които майка й пазела в едно сандъче. Дала ги на сиромаха и взела розата. Той ги занесъл на девойката и в този миг през прозореца влетял бял гълъб, кацнал на земята и на негово място се появило джуджето. То взело очите, наместило ги под клепачите на девойката. Тя веднага прогледнала, весело се засмяла и стаята се изпълнила с рози и ухание.

Вечерта злата жена видяла розата в косите на дъщеря си и разбрала какво е станало. Разбесняла се, разфучала се и хукнала навън. Отишла при дявола, който още лекувал раните си от падането, след като момъкът го метнал в небесата. Злата жена паднала на колене и рекла:

— Ти ме изпрати в къщата на дърваря, аз изпълних каквото ми поръча, ала сега ме чака сигурна смърт, ако зет ми разбере истината. Какво да правя?

— Край градските стени тече бистър ручей — казал дяволът. — В него плува златна рибка. Хвани я, разрежи я и ще намериш златна обица. Сложи обицата на ухото на дъщеря си и другата девойка веднага ще умре.

Злата жена изпълнила всичко, което й поръчал дяволът. Сложила обицата на ухото на дъщеря си, без да й казва нищо. В същия миг дъщерята на дърваря се простряла мъртва на земята.

Вечерта, като си легнала, младоженката свалила обицата и я сложила под възглавницата. Тозчас девойката в бисерния дворец оживяла. Така ставало дни и нощи наред.

Един ден момъкът се прибирал от лов и видял на прозореца бял гълъб. Пуснал стрела, но гълъбът полетял и започнал да кръжи над него. Момъкът го последвал и скоро стигнал до бисерния дворец. Гълъбът влетял вътре, кацнал на земята и се превърнал в джудже. То повело момъка към една стая, където лежала мъртва чудно хубава девойка. Момъкът коленичил и за първи път в живота си заплакал. Останал така, докато се стъмнило. Жена му го чакала-чакала и накрая решила да си легне. Махнала обицата и в този миг девойката в бисерния дворец оживяла. Като видяла момъка до себе си, започнала да плаче и да се смее. Стаята се изпълнила с бисери и рози. Момъкът разбрал какво се е случило, яхнал коня си и се прибрал у дома. Взел обицата изпод възглавницата на жена си и веднага се върнал в бисерния дворец. На другия ден вдигнали истинска сватба, а злата жена и дъщеря й прогонили през девет планини в десета.