Фрайланд

— А какво ще правиш ти? — попитало магарето, треперещо от страх.

— Аз ще командвам боя. Ку-ку-ри-гууу!

Когато вълците се приближили, волът навел глава, затичал се и така пробол единия от тях, че той се превъртял и се строполил като мъртъв. Магарето ритало и ревяло, хората удряли със сопите, а пчелите нажилили вълците коя където свари. Вълците завили от болка и така хукнали да бягат, че едва не си изпотрошили краката.

Щом се добрали до планината, те с ужас разказали на събратята си, че долу в полето има едно страшно чудовище с глас като тръба, с много ръце и крака, които удрят, бодат и жилят.

— Здраво място по нас не остана! — оплакали се те.

Вълците се уплашили, а царят им рекъл:

— Какво да правим? Да отидем ли всички в полето?

— Не, господарю! — извикали двамата „юнаци“. — Всички вълци на света не биха се справили с това чудовище! Най-добре е да си стоим в планината.

А нашите приятели от прекрасната Фрайланд се смяли от сърце и продължили да живеят в сговор и щастие до ден днешен.