Обущарят Макс

— О, господарю мой — почтително казал духът и се поклонил, — какво е твоето желание?

— Кой си ти? — попитал Макс треперещ.

— Аз съм цар на духовете. Живея далече, далече в една планина на духовете. Имам огромна войска, мога да пренасям всичко през планини и морета и служа вярно на този, който носи пръстена.

Макс се посъвзел, помислил малко и казал:

— Издигни насред полето разкошен дворец. Искам да имам хиляда прекрасни коня и десет хиляди войници, въоръжени с копия, стрели и мечове.

— Веднага ще изпълня желанието ти, господарю! — отговорил духът, поклонил се и изчезнал.

Обущарят се изкачил по стълбите отново на земята и какво да види? Всичките му желания били изпълнени.

В това време, докато се връщал с хляб, сирене и вино, за да нахрани гладния пътник, селянинът видял на нивата си дворец и строена войска. Така се изплашил, че едва не си загубил ума. Когато все пак любопитството го накарало да влезе в двореца, той познал Макс, помислил, че е цар, и коленичил с преклонена глава. После помолил за милост, че носи толкова проста храна, ала Макс станал от трона, прегърнал го и казал:

— Добри ми човече, твоята проста храна е по-скъпа от всички скъпоценности на света, защото е дар от добро сърце. Искай от мен каквото ти дойде наум.

— Господарю — продумал селянинът, — тази орна земя принадлежи на богат рицар, на когото плащам с жито и вино, за да я обработвам, но той винаги иска повече и цялото ми семейство гладува и мръзне през зимата. Направи така, че децата ми и аз да не живеем в нужда и неволя.