Синът на рибаря

Когато стигнал хижата, синът на рибаря видял, че двама стражи водят майка му и баща му. По заповед на царя те трябвало да бъдат наказани заради сина си. Момчето помолило стражите да ги пуснат и тръгнало с тях към двореца. Там се случило точно както бил казал старецът в съня. Царят се зарадвал и освободил веднага момчето. Съветникът обаче не можел да си намери място от злоба и започнал отново да крои планове как да погуби момчето.

Минало много време. Един ден той отишъл при царя и казал:

— Господарю мой, далеч оттук живее невиждана красавица, тя е царица на феите. Ако пожелаеш, синът на рибаря може да ти я доведе.

Царят веднага наредил да доведат рибарския син, който бил станал хубав и силен момък. Щом пристигнал, царят му заповядал да тръгне на път и да му доведе царицата на феите. Момъкът разбрал, че няма избор, поискал овце, магарета, подковани ботуши и тояга, обкована с гвоздеи, и се отправил към далечните земи. Вървял дълго, без да спира, докато един ден се строполил като мъртъв на земята и заспал. Присънил му се прекрасен гълъб, който кацнал до него. Рибарският син му разказал през сълзи какво му се е случило.

— Не се бой, момко — проговорил гълъбът, — аз ще ти помогна. Недалеч оттук има един голям дъб. Под него ще намериш златно ковчеже. Вътре е заключена душата на царицата на феите. Ще ти дам ключа, ала трябва да го пазиш като очите си. Царицата на феите ще принадлежи на този, у когото е ключът.

Гълъбът пуснал ключето в ръката на момъка и отлетял. Като се събудил, синът на рибаря отишъл при дъба, разровил бързо земята и намерил в корените му златното ковчеже. Взел го, вързал на врата си ключето и тръгнал към дома. Когато наближил бедната хижа край реката, видял, че от нея струи сребриста светлина. Изтичал, отворил вратата и що да види — вътре седяла прекрасна девойка. Тя се усмихнала и казала: