Странстванията на Палечко
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странстванията на Палечко». Краткое содержание книги:
— Почакай малко, ще си платиш за това! — казали те веднъж и се наговорили да му изиграят някоя лоша шега.
Скоро след това една от прислужничките отишла да окоси тревата в градината. Видяла, че Палечко се катери по бурените и бързо окосила мястото, където се намирал той. Вързала тревата в голяма торба и тайно я занесла на кравите в обора. Едната от тях, която била черна и голяма, погълнала Палечко, без да го нарани. Но на него никак не му харесало в търбуха й, защото било много тъмно. Когато започнали да доят кравата, той извикал:
Понеже млякото се изливало силно във ведрото, никой не го чул. После в краварника влязъл господарят и казал:
— Утре ще заколим тази крава.
Палечко се уплашил и извикал колкото му глас държи:
— Пуснете ме да изляза, аз съм вътре в нея!
Господарят чул тези думи, но понеже не знаел откъде идва гласът, попитал:
— Къде си?
— В червата — отговорил Палечко.
Ала господарят не разбрал какво означава това и си отишъл.
На другия ден заклали кравата. За щастие Палечко не пострадал, но попаднал в месото за наденици. Дошъл майстор месар и започнал да кълца месото. Палечко се развикал с всички сили:
— Не кълцай много надълбоко! Аз съм отдолу.
Но тъй като шумът от сатъра бил много силен, никой не го чул. Палечко бил в голяма беда, но не се отчаял — започнал да тича толкова бързо, че нито един удар на сатъра не можал да го засегне. И така се спасил. Ала не му се удало да избяга — натъпкали го с надробеното месо в една наденица. Тесничко му било в новото жилище, а на всичкото отгоре го провесили в комина да се опушва. Времето му се видяло много дълго. Най-сетне през зимата го свалили от куката, защото някакъв гостенин искал да опита от наденицата. Щом започнали да я режат на колелца, Палечко внимавал да не протегне много главата си, за да не му прережат шията. Накрая издебнал удобен момент и изскочил от наденицата. И понеже много си изпатил в тази къща, веднага тръгнал и продължил пътя си. Но свободата му не била за дълго — сред полето го срещнала лисицата и без да иска го погълнала.
— Хей, Кума Лисо — извикал Палечко, — пусни ме! С мен няма да се нахраниш.
— Имаш право — отговорила лисицата, — все едно, че нищо не съм яла. Но ако ми обещаеш, че ще ми дадеш кокошките от кокошарника на баща ти, ще те пусна на свобода.
— На драго сърце — казал Палечко — ще ти дам всичките кокошки.
Лисицата го пуснала на свобода и даже го занесла до родната му къща. Като видял сина си, бащата с радост дал кокошките на лисицата.
— В замяна ти нося една златна пара — казал Палечко и дал жълтицата, която спечелил по време на своите странствания. — Но защо даде на лисицата клетите кокошки?
— Ех, че си глупав! Ти си ми по-мил от кокошките.