Успешна търговия
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Успешна търговия». Краткое содержание книги:
В това време дошли стражът и сарафинът и поискали обещаните пари. Царят заповядал на всеки да ударят толкова тояги, колкото пари искал. Стражът търпеливо понесъл всичко — не му било за първи път. Ала сарафинът жално се завайкал:
— Ох, ох, нима това са звънтящи талери?
Царят се развеселил, гневът му преминал и той казал на селянина:
— Ти загуби наградата си още преди да си я получил. Затова ще ти дам злато колкото поискаш.
Селянинът не чакал да го увещават дълго и напълнил джобовете си със злато. После отишъл в една таверна, за да преброи парите. Сарафинът се притаил зад него и чул какво си говори:
— Царят ме измами. Добре ме подреди. Ако самият той ми беше дал парите, щях да зная колко са. А сега откъде да зная колко са, като си ги слагах наслуки в джобовете!
— Боже опази! — промърморил сарафинът. — Да говори така непочтително за царя! Ще отида в двореца и ще кажа какво съм чул. За това ще получа награда, а него ще го накажат!
Когато царят чул какво си говорел селянинът, страшно се ядосал и заповядал на сарафина да го доведе в двореца.
— Трябва да отидеш при царя — казал сарафинът на селянина.
— Най-напред ще трябва да си ушия нова дреха — отговорил той. — Да не мислиш, че богат човек като мен може да се яви в двореца с толкова износени дрехи?
Сарафинът разбрал, че селянинът няма да отиде в двореца без нови дрехи и се уплашил, че няма да получи царската награда.
— Какво ще кажеш, ако ти дам назаем за ден-два моите дрехи. Те са съвършено нови — предложил сарафинът. — Какво ли не прави човек от любов към ближния!
Това се харесало на селянина и той се съгласил. Облякъл дрехите на сарафина и двамата се отправили към двореца. Царят ги посрещнал намръщен и казал на селянина какво е чул сарафинът.
— Е — отговорил селянинът, — каквото и да каже сарафинът, то е лъжа. Човек не може да очаква от него да говори истината. Ето сега ще започне да твърди, че съм облякъл неговите дрехи.
— Какво? — извикал сарафинът. — Да не би да искаш да кажеш, че дрехите са твои? Нима не ти ги дадох назаем, за да можеш да се появиш пред царя?
Царят чул това и казал:
— Сарафинът наистина измами един от нас — или мен, или селянина. — И ги пуснал да си вървят. Селянинът се прибрал у дома с новите дрехи и казал:
— Е, този път наистина ми провървя!