Верните животни

Така и сторили. Докато плувала по реката, на мечката й доскучало и много й се приискало да побъбри.

— Какво ще кажеш, маймунке, ние с теб сме много смели, нали?

Но маймунката нищо не отговорила.

— Що за маниери имаш? — попитала възмутено мечката. — Как може да не отговаряш на своите приятели? Не обичам тези, които не отговарят.

Маймунката вече не можала да се въздържи, изпуснала камъка във водата и изкрещяла:

— Глупачка такава! Как искаш да говоря с камъка в устата? Сега всичко пропадна и за това си виновна ти!

— Не се ядосвай — отговорила мечката. — Все ще измислим нещо.

След като се посъветвали помежду си, те извикали всички дървесни жаби и разните му там водни твари и казали:

— Страшен враг се готви да ви нападне. Затова трябва да съберете много камъни, а ние ще ви изградим стена, която ще ви служи за защита.

Водните твари се изплашили и веднага започнали да вадят камъни от водата. Накрая от дъното изплувала една голяма тлъста жаба, която носела в устата си червения шнур с вълшебния камък. Зарадвали се мечката, маймуната и мишката и казали, че сега всичко е наред. После се сбогували с водните животни и се отправили надолу по реката към сандъка, в който бил затворен човекът. Отворили с вълшебния камък капака и добре че пристигнали навреме — хлябът и водата се били свършили и човекът едва не умрял от глад и жажда. Щом взел камъка в ръка, той си пожелал здраве и в същия миг се пренесъл в прекрасния дворец. Взел при себе си верните животни и всички заживели щастливо и задружно.