Враната

Тогава момъкът рекъл:

— Искам да взема пръчката, плаща и коня и в замяна ще ви дам неща, които са по-ценни и от златото. Но първо ще проверя дали казвате истината.

Великаните му разрешили да възседне коня, наметнали му плаща и му дали пръчката. В същия миг момъкът станал невидим, шибнал ги с пръчката и извикал:

— Така ви се пада! А сега, сбогом!

После се изкачил по Стъклената планина и се озовал пред вратите на двореца. Ударил по тях с пръчката и те се разтворили. Влязъл вътре, качил се по стълбите и пред погледа му се открила великолепна зала. Там седяла на трон принцесата, а пред нея имало златна чаша с вино. Момъкът се приближил до нея, свалил пръстена от ръката си, пуснал го в чашата и тя зазвъняла.

— Това е моят пръстен! — извикала принцесата, но тя не можела да види момъка, защото бил невидим. — Значи и човекът, който го е носил, трябва да е в двореца!

Тогава момъкът свалил плаща. Принцесата радостно се спуснала към него, целунала го и казала:

— Ти ме освободи от магията! А утре ще отпразнуваме нашата сватба.