Жабокът-цар или Железният Хайнрих

— Ядох до насита и се уморих. Занеси ме сега в стаята си и оправи коприненото креватче, за да си легнем.

Разплакала се принцесата, защото я било страх от студения жабок; тя не смеела да го докосне, а той искал да спи в нейното хубаво чисто легло. Но царят се разгневил и рекъл:

— Не бива да презираш този, който ти е помогнал в беда.

Нямало как, уловила го тя с два пръста, занесла го в стаята си и го оставила в един ъгъл. Но щом се мушнала в леглото, той рекъл:

— Уморен съм и искам да спя удобно като тебе. Ако не ме вдигнеш, ще те обадя на баща ти.

Тогава тя ужасно се разсърдила, хванала го и с всички сили го запратила в стената.

— Най-сетне ще ме оставиш на мира, отвратителен жабок!

Но като паднал на пода, жабокът се превърнал в принц с хубаво лице и весели очи. Той разказал на царската дъщеря, че бил омагьосан от зла вещица и че само тя е можела да го спаси от магията. Скоро двамата се оженили.

На другия ден след сватбата, щом слънцето ги събудило, пред двореца спряла каляска, в която били впрегнати осем бели коня с бели пера от камилска птица на главите и със златни синджири отстрани; а отзад на каляската стоял прав прислужникът на младия цар, железният Хайнрих.

Когато господарят му бил превърнат в жабок, такава голяма мъка обзела Хайнрих, че той накарал да стегнат с три железни обръча сърцето му, за да не се пръсне от скръб и жалост. Сега каляската трябвало да заведе младия цар в царството му.

Хайнрих помогнал на двамата да се качат, изправил се отзад на каляската, а сърцето му преливало от радост, че господарят се е спасил от магията.