Бламът на старейшините

Свършила-недовършила, и дворът се опразнил. Хукнали старейшините кой накъде види. Кметът неусетно се озовал на ливадата край Тунджа, Генчо Кунин прецапал реката и хванал корията, хаджи Дончо се заключил в зимника на дюкяна си и почнал да прави метани, а дядо Драган Чакърът, който през ден яде бой от бабичката си, съвсем объркан, заситнил накъм гробищата, шепнейки жалостиво:

— Ако съм си и помислил, такова… Ако ми е минало и през ум… Две години има покрай портите им не съм минавал… На̀, това е кръст… Кръст божий, такова… — кръстел се чевръсто и убедително и бързал, бързал нататък.