Имен ден

— Олеле, божичко, свят ми се вие, олеле — глава, олеле, майка — кръст, кръст, кръст!… — и опули очи в тавана. Голямата дъщеря я разкопча, разсъблече я, след това слезе долу в кухнята, където баща й пареше със спуза пострадалите си от кактуса части; приготви оцетени кърпи и се качи горе. След като подреди майка си, грохнала, и тя се сви до студената печка и тихичко заоплаква счупените саксии. А малката през това време, прегърнала като бебе болния си пръст, който вече береше, се разхождаше на месечина по изметения двор и хълцаше с глас.

Във вторник сутринта, навръх Димитровден, на пътната врата на бай Митя се примъдри обявление: