Ново поколение

А той се чеше по носа, мига през очилата си и се мъчи да хитрува.

— Чудесни са — вика, — хубави са, но аз нямам вкус към морските изгледи, защото страдам от морска болест. Да беше нещо из старата наша архитектура, нещо битово, някаква уличка от балканско градче например или нещо подобно… — Шмекер, знаете, просто иска да се отърве от мене.

„Дръж се, Тео — думам си, — справи се с положението!“

— Е, вкус — казвам — нищо чудно, но това е най-лесна работа. Аз ей сегичка ще ви донеса такива да си изберете, ей сегичка! След три минути и готово!

Давам ключа на хамалина, казвам от кой куп да вземе няколко, сядам пак в креслото и не мърдам. Щом ги донесе, наредих ги по кушетки, по столове и почнах:

— Воала! Ето ги точно по вашия вкус. Сочни, въздушни, колористични и дълбоко преживени. Това например е уличка от Карлово. Коминът, дето се вижда в дъното, е от къщата на Левски. Слънчева работа — импресионизъм. Много се ценят във Франция. Изключително това се харчи там.

Показвам, бърборя, бърборя и той въртя, сука, па посегна към бюрото си, взе една голяма кутия с екстра цигари, мушна нещо в нея, пъхна ми я в джеба, отдели настрана карловската уличка и си подаде ръката за сбогом.

Щом излязох в коридора, отворих кутията и какво мислиш — четири стотарки нови-новенички гледат ме и се хилят.

„Браво, Тео, думам си, и евреина излъга. Нека сега ходи в Карлово, нека да търси уличката и да сравнява комините.“

Та искам да кажа: организация трябва, упоритост, воля и характер. Без характер не става. Да устоиш докрай и да не мърдаш даже и когато те пъдят.