Татска приказка (Татска приказка)

— Парите в кого са?

— В Муса.

Кадията се почесал по тила и казал:

— Изтичай Муса да размениш парите, аз ще ги разделя по чест и съвест. Всеки ще получи честта си. Аз съм наредил да повикат няколко свидетели.

Радостният Муса изтичал до дюкяна, разменил парите и ги дал на кадията. Кадията сложил парите в една торбичка и попитал Муса:

— Кажи ми, Муса, за „дзън“ и „зън“ също ли се плаща?

Иса се поклонил и казал:

— Да, почтени кадия, плаща се!

Тогава кадията хвърлил на пода торбичката с парите. Парите дръпнали: „Дзън“.

— Муса, ти чу ли звука „дзън“?

Муса се поклонил и казал:

— Да, чух го, почтени кадия!

Тогава кадията вдигнал торбичката с парите, повикал Муса до себе си, разклатил торбичката до ухото му и попитал:

— А какъв звук чу сега?

Муса пак се поклонил и отвърнал:

— „Зън-зън“, почтени кадия!

И в този миг кадията казал:

— Е, сега вашият спор е решен. Муса за „хоп“ и „въх“ получи „дзън“ и „зън“. А Иса за работата ще си получи всички тези пари. Те са спечелени от него.

Муса искал да се възмути, но нямало как: хората го затрупали с проклятия и го изблъскали през вратата.

Муса бягал по пътя, без да се оглежда. А Иса си взел парите, благодарил на хората и тръгнал из града да търси нова работа.

За такива хора като Муса народът казва: на чужда кола далеч няма да стигнеш!